Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 133
Гийом Мюсо
Обзавеждането изобщо не се беше променило от XIX в. насетне и създаваше английска територия в самото сърце на Рим, като разчиташе на контраста между средиземноморската страна на града и британското очарование на кафенето. Стените бяха облицовани с ламперии и етажерки от тъмно дърво, на които бяха наредени десетки книги и колекция от старинни чайници.
Лука беше отворил книгата на Том Бойд на една празна страница, точно след монтажа на г-жа Кауфман. Беше трогнат от подреждането на тези спомени, от тези парчета живот, които следваха едно след друго. Сякаш това беше някаква вълшебна книга, способна да изпълнява желания и да съживява миналото. На свой ред Лука залепи собствените си снимки, като ги редуваше с рисунки и отпечатъци. На последната снимка той беше на скутер със Стела. Ваканция в Рим, 1981 г. Бяха на деветнадесет години. Тогава тя му беше написала тези думи:
Няколко минути гледа снимката. Сега, когато беше на почти петдесет години, животът му беше относително богат и му беше донесъл удовлетворения: беше пътувал, живееше от своето изкуство, позна успеха. Но като помислеше добре, не беше познал нищо по-силно от тази магия на началото, когато животът все още беше пълен с обещания и искреност.
Лука затвори книгата и залепи на корицата червен етикет, на който написа няколко думи. По телефона се свърза със сайт за буккросинг и написа кратка бележка. После, като използваше това, че никой не го гледа, плъзна книгата на една от етажерките между един том на Кийтс и един на Шели.
По тениска и работна престилка, Майло се беше покачил на една стълбичка. С мече в ръка, той пребоядисваше с варов разтвор стените на кухнята.
Керъл отвори вратата на своята стая и влезе при него.
— Вече на работа? — попита, като се прозяваше.
— Да, не можех да заспя.
Тя огледа резултата от боядисването.
— Нали не претупваш работата?
— Шегуваш се! Вече три дни работя като роб!
— Вярно е, че се справяш доста добре — съгласи се тя. — Моля те, ще ми направиш ли едно капучино?
Майло се зае да прави кафето, а Керъл седна пред малката кръгла маса в хола. Сипа си в една купичка мюсли, после включи лаптопа си, за да си провери имейлите.
Пощата й беше пълна. Майло й беше изпратил пълния списък на общността на читателите на Том, които през последните три години бяха изпращали съобщения на писателя, минавайки през неговата интернет страница. Благодарение на имейлите, разпратени по цял свят, тя бе успяла да вдигне под тревога хиляди читатели. Беше играла открито, като им съобщи, че търси един „недовършен“ екземпляр от втория том на „Трилогията на ангелите“. Оттогава насетне всяка сутрин намираше в пощата си многобройни насърчителни съобщения.
Но имейлът, който гледаше в момента, беше по-интересен:
— Ела да видиш това — извика тя.
Майло й подаде чашата с димящо кафе и погледна през рамото й. Един сърфиращ в интернет твърдеше, че е засякъл прословутия екземпляр в сайт за буккросинг. Керъл кликна върху посочения линк и действително влезе в уеб страницата на едно италианско сдружение, което, за да популяризира литературата, насърчаваше своите членове да оставят книгите си на обществени места, за да могат те да отиват при други хора. Правилата на пътуващата книга бяха прости: лицето, което желаеше да освободи дадена книга, й даваше код и я регистрираше в страницата, преди да я остави.
