Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 132
Гийом Мюсо
Той смръщи вежди и разкъса плика, без да чака. Вътре бяха точно снимките и документите, за които искаше да пита брат си!
Качи се обратно в ателието си и подреди на работната си маса спомените от едно далечно време.
Една мълчалива сълза се спусна по бузата на Лука.
Беше на двадесет и осем години, когато напусна Стела. Гаден период, когато всичко в него се разваляше. Вече не знаеше какво да прави със своята живопис и тъкмо семейството му понесе последиците. Една сутрин стана и подпали платната си, точно както го беше направил днес. После си тръгна като крадец. Нищо не обясни, направи го бързо, като мислеше единствено за себе си и за своето творчество. Намери убежище в Манхатън, където промени стила си, като изчисти картините си до крайност, докато накрая вече рисуваше само едноцветни платна в нюанси на бялото. Там се беше оженил за една предприемчива галеристка, която успя да направи работите му известни и му отвори вратата към успеха. Имаха дъщеря, но се разведоха след няколко години, като продължиха да работят заедно.
Никога повече не беше виждал Стела. От брат й разбра, че се е върнала в Порто Венере. Беше я изтрил от живота си. Беше я отрекъл.
Защо днес мислеше за тази стара история?
Може би защото не беше свършила.
Чайната се намираше на площад „Испания“, точно в подножието на голямото стълбище, отвеждащо към „Светата Троица от Хълма“.
Лука седеше на малка масичка в дъното на залата — същата, на която имаше навика да сяда, когато идваше със Стела. Това беше най-старото по рода си заведение в Рим. Беше създадено от две англичанки преди сто години, по времето, когато чаят се продавал само в аптеките.