Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 129
Гийом Мюсо
Някъде към четиридесетте, с красива мутра, баща на две деца, той работеше в Бостън като заместник-директор на голяма застрахователна компания. Оженил се твърде млад, той с удоволствие мамеше жена си, която приемаше това. Самоуверен, сладкодумен, той добре познаваше женската психика и още на първата среща умееше талантливо да накара събеседницата си да му се довери. Охотно допускаше в думите и в поведението си известна доза мачизъм. Но с тази, която искаше да съблазни, най-често беше мил и нежен и точно поради това противоречие жените се влюбваха, като изпитваха опияняващото усещане, че само за тях е запазено поведението, което той отказваше на другите.
А в действителност, щом постигнеше целта си, егоцентричният характер на Джак вземаше превес. Той беше манипулатор и успяваше винаги да приеме ролята на жертва, за да обърне нещата в своя полза. Всеки път, когато се съмняваше в себе си, грубо караше любовницата си да се чувства нищожна, владеейки способността да отгатва слабите места на жените.
За нещастие именно в ноктите на този перверзен и нарцистичен съблазнител, който нанасяше на завоеванията си неизлечими рани, бях пратил моята Били. Именно в него се беше влюбила тя и с него ме беше помолила да изградя живота й.
Бях се хванал в собствения си капан, защото не може просто ей така да се промени характерът на даден романен персонаж. Макар да бях автор на книгата, не бях Господ. Фикцията има собствени правила и от единия до другия том този чист мръсник не можеше внезапно да се превърне в идеалния мъж.
Така че всяка нощ се мъчех фино да върна нещата назад и малко по малко да накарам Джак да се промени, да го направя по-човечен и постепенно да стане по-поносим.
Но за мен, дори в края на тази малко изкуствена промяна, Джак си оставаше Джак: типът, когото мразех най-много на света и на когото, поради едно странно стечение на обстоятелствата, бях принуден да дам жената, в която вече бях влюбен…
— Полиция! Отворете, господин Ломбардо!
Майло се събуди с мъка. Разтърка очи и стана от леглото със залитане.
С Керъл бяха стояли до късно, като прекараха по-голямата част от вечерта пред компютрите си, обикаляйки, за жалост без успех, дискусионните форуми и сайтовете за онлайн продажби в търсене на изгубения екземпляр. Навсякъде, където беше възможно, бяха оставяли съобщения и бяха вдигали тревога по имейл. Беше отегчително, тъй като се опитваха да обхванат всички италиански сайтове, които в една или друга степен имаха нещо общо с продажбата на книги или с литература.
— Полиция! Отворете, в противен случай ще…
Майло открехна вратата. Пред него стоеше служителка от шерифската служба. Дребна брюнетка със зелени очи и с ирландско-американски чар, която се вземаше за Тереза Лисбон.
— Добър ден, господине. Карен Келън, шерифски участък, Калифорния. Имаме заповед за вашето експулсиране.
Майло излезе на верандата, а в това време един камион за превозване на багаж паркираше пред къщата.
