Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 127

Лука разгледа последните си платна. Всички те бяха едноцветни: вариации на белия цвят с резки, бразди, релефи и докосвания с четката, които създаваха оригинални светлинни ефекти. Много ценени творби, които достигаха значителни котировки сред колекционерите. Но Лука не беше глупав. Той знаеше, че успехът и признанието не бяха непременно отражение на талант. Времето беше до такава степен пренаситено от консумация, замърсено от шума, скоростта и вещите, че хората изпитваха един вид пречистване, като купуваха неговите картини.

Художникът свали сакото си и развълнувано започна да прелиства страниците, украсени със снимките от живота на Етел Кауфман.

Отдавна всякаква фантазия беше изчезнала от живота му. Но тази вечер изпитваше страстно желание за шоколадово суфле…

31

Улиците на Рим

Ще бъдеш обичан в деня, когато ще можеш да покажеш слабостите си, без другият да се възползва от това, за да стане по-силен.

Чезаре Павезе

Париж,

14–24 септември

Въпреки заплахата от болестта на Били, двете седмици, предшестващи нейната операция, бяха един от най-хармоничните периоди за нашата „двойка“.

Моят роман напредваше добре. Бях си върнал вкуса към писането и нощем се чувствах въодушевен и понесен от творчески порив. Стараех се да поставя основите на един приятен и щастлив живот за Били. Седнал пред моя компютър, създавах за нея страница след страница живота, за който винаги бе мечтала: такъв, в който нямаше демони, разочарования и самоубийствени настроения.

Обикновено работех до зазоряване, после излизах в ранната утрин, в часа, в който метачите пръскаха тротоарите на „Сен Жермен“. Пиех първото кафе за деня на тезгяха на едно бистро на ул. „Бюси“, преди да се отбия в хлебарницата в пасажа „Дофин“, където правеха позлатени, топящи се понички с ябълки. Връщах се в нашето гнездо на площад „Фюрстенберг“ и приготвях две кафета с мляко, докато слушах радио. Били идваше при мен с прозявка и ние закусвахме на бар плота в кухнята, от която се виждаше площадчето. Тя си тананикаше, като се опитваше да разбере думите на френските песни. Аз избърсвах трохите от многолистно тесто от ъгълчетата на устата й и я гледах как присвива очи, за да се предпази от слънцето, което огряваше лицето й.

Докато аз отново се залавях за работа, Били прекарваше сутринта в четене. Беше намерила една английска книжарница близо до „Нотр-Дам“ и ме беше помолила да й направя списък с романите, които непременно трябваше да прочете. От Стайнбек до Селинджър, минавайки през Дикенс, през тези няколко дни тя погълна някои от романите, които бяха белязали моето юношество, като си водеше бележки, разпитваше ме за биографията на техните автори и преписваше в един бележник изреченията, които я бяха впечатлили.

Следобед, след като бях поспал няколко часа, често ходехме заедно в малкото кино на ул. „Кристин“, в което даваха стари шедьоври, за които никога не беше чувала, но които откриваше очарована: „Небето може да почака“, „Седем години размисъл“, „Магазинът зад ъгъла“… След прожекцията обсъждахме филма на чаша виенско кафе и всеки път, когато споменех нещо, което не й беше познато, тя спираше и си го отбелязваше в бележника. Аз бях Хенри Хигинс, тя беше Елиза Дулитъл²⁷. Бяхме щастливи.