Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 128

Вечер се заемахме с предизвикателството да приготвяме някои рецепти от една стара готварска книга, намерена в малката библиотека в нашия апартамент. С по-голям или по-малък успех опитахме да направим ястия като телешко фрикасе, патица с круши, качамак с лимон или — най-големият ни успех — агнешко бутче с мед и мащерка.

През тези две седмици открих една друга нейна страна: открих интелигентна и интересна млада жена, решена да се образова. Но най-вече сега, след като бяхме свалили оръжията, се чувствах объркан от новите чувства, които изпитвах към нея.

След вечеря й четях страниците, които бях написал през деня, а после следваха дълги разговори. В бюфета в малкия хол бяхме намерили бутилка крушова ракия. Етикетът беше наполовина изтрит, но уверяваше, че напитката е била „дестилирана съгласно вековните традиции“ от един дребен производител в северната част на Ардеш. Първата вечер силната долнокачествена ракия ни беше изгорила гърлата и решихме, че не става за пиене, което обаче не ни попречи да пийнем по глътка и на следващата вечер. На третата вечер решихме, че „в крайна сметка не е толкова лоша“, а на четвъртата — че е „направо превъзходна“. Оттук насетне ракията стана неразделна част от нашата церемония и под отпускащото въздействие на алкохола се доверявахме все повече един на друг. Така Били ми разказа за детството си, за мрачното си юношество, за отчаянието, в което я потапяло чувството за самота и което винаги я въвличало в глупави любовни истории. Разказа ми за страданието си, че никога не беше срещнала мъж, който да я обича и уважава, за надеждите си за бъдещето, и за семейството, което мечтаеше да създаде. Обикновено накрая заспиваше на канапето, докато слушаше стари плочи, забравени от собственика, и се опитваше да преведе песента на този поет с побелели коси, който държеше цигара на обложката и твърдеше, че „с времето всичко отминава“, че „се забравят страстите и се забравят гласовете, които тихо ти нашепват думи за нещастни хора: не закъснявай и се пази да не настинеш“.

* * *

След като я отнесях в нейната стая, слизах отново в хола и сядах пред моя компютър. Тогава за мен започваше нощ на самотна работа, понякога въодушевяваща, но често мъчителна, защото знаех, че Били ще прекара годините на щастие, които предвиждах за нея, далеч от мен, в свят, който бях създал, но в който дори не съществувах, до мъж, който беше най-върлият ми враг.

Преди Били да нахлуе в живота ми, наистина бях създал персонажа на Джак като отблъскващ човек. Той въплъщаваше всичко, което мразех или ме караше да се чувствам зле, когато ставаше въпрос за мъжественост. Джак беше обратното на мен, типът мъж, когото ненавиждах, този, който не исках да бъда.