Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 122
Гийом Мюсо
Докато той се запознаваше с тези информации, мърморейки едва доловими „хм, хм“, аз му подадох папката с медицинската документация от изследванията на Мортимър Филипсън. Той сложи бифокални очила, модел 1970 г., и прегледа всичко с недоверие, но пламъкът в погледа му, който пронизваше зад кръглите очила, издаваше жив и разтревожен ум.
— Ще направим изследвания — отсече той, като властно изхвърли картонената папка в кошчето за боклук. — Тези анализи, направени в диспансера на някакъв екзотичен хотел, и тази история за „хартиеното момиче“ от мастило и целулоза — всичкото това са врели-некипели.
— А моите припадъци? — подразни се Били. — А моите кос…
Той я прекъсна грубо:
— За мен вашите повтарящи се сърцебиения са свързани с рязък спад на церебралното кръвоснабдяване. Те определено се дължат на сърдечна или съдова аномалия. Което е добре: това е точно моята специалност, както и на отделението, което ръководя.
Надраска на бланка за рецепта списък с всички изследвания, които трябваше да се направят през деня и предложи да се видим отново същата вечер.
„Боингът 767“, пристигнал от Сан Франциско, стоеше на своето място за паркиране. Пътниците бяха напуснали преди повече от половин час и служителите по поддръжката вече чистеха салона на самолета.
Майк Портой, дежурният пилот, завърши доклада след полета и затвори лаптопа си.
Беше попретупал отчета си, но петнадесетчасовият полет го беше изцедил. Погледна екрана на телефона си. Жена му му беше оставила нежно съобщение. За да избегне обаждането, той й изпрати едно от ония съобщения „copy/paste“, които пазеше в запас. Днес имаше доста по-приятни занимания от плещене на празни приказки с женицата. Тази вечер трябваше непременно да се срещне с Франческа. Всеки път, когато идваше в Рим, той правеше всичко възможно да си опита късмета с красивата стюардеса, която работеше в отдела за изгубени вещи. Двадесетгодишна, свежа, секси, апетитна с щедрите си форми, Франческа го подлудяваше. До този момент винаги беше отхвърляла неговите аванси, но това щеше да се промени, чувстваше го.
Майк излезе от кабината. Среса се и закопча сакото си.
Но преди да напусне самолета, трябваше да намери някакъв претекст, за да заговори младата италианка.
Погледна екипа по почистването, който — бърз и ефикасен — си беше разпределил задачите. На първата количка сред списанията и използваните носни кърпички забеляза красива книга с корица от тъмносиня кожа. Приближи се, взе я в ръце, погледна корицата, украсена със звезди, на която името на автора и заглавието на романа се открояваха, изписани със златни букви: Том Бойд — „Трилогията на ангелите“, том 2.
