Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 123
Гийом Мюсо
— Не можете да вземете тази книга, господине.
Той се обърна, хванат на местопрестъплението. Кой се осмеляваше да му говори така?
Беше една от чистачките. Тъмнокожа, по-скоро хубава. На врата й висеше задължителният бадж с името — Каела, а на памучното шалче, което прибираше косите й, беше отпечатана звездата на син фон на сомалийското знаме.
Той я изгледа презрително:
— Поемам отговорността за това! — решително заяви той, посочвайки книгата. — Точно трябва да мина през бюрото за изгубени вещи.
— Длъжна съм да съобщя на шефа на моя екип, господине.
— Съобщете на Господ Бог, ако това ще ви достави удоволствие — подигравателно рече той, повдигайки рамене.
Взе книгата в ръка и напусна самолета.
Тази вечер Франческа щеше да спи в неговото легло!
— Улица „Марио де Бернарди“.
В таксито, което я откарваше в хотела, Бони изведнъж се сети да включи мобилния си телефон. Преливаше от съобщения! Първо баща й, който се тревожеше, после един налудничав есемес от Ю Чан, която я предупреждаваше, че полицията я търси, и най-вече няколко съобщения на гласовата поща и есемеси от някой си Майло, който искаше да купи романа на Том Бойд, който тя беше поръчала по интернет.
Обзета от лошо предчувствие, тя започна да рови в чантата си и установи, че книгата я нямаше.
Таксито тъкмо щеше да поеме по магистралата, когато Бони възкликна:
— Спрете, моля ви! Можете ли да обърнете?
— Отпуснете се, госпожице. Прегледът е напълно безболезнен.
Били беше легнала гола до кръста, обърната на лявата си страна. На дясната й страна кардиологът залепи три електрода върху гърдите й, преди да размаже гел.
— Ще ви направим ехография на сърцето, за да потърсим евентуален тумор и да уточним местоположението му.
Думите му бяха последвани от действия и той започна да мести сондата в различни положения между ребрата на Били, близо до гръдната кост, като всеки път правеше по няколко снимки. Ясно различавах на екрана биенето на сърцето на младата жена, която се беше свила от страх. Виждах и загриженото изражение на лекаря, чието лице се затваряше все повече с продължаването на прегледа.
— Сериозно ли е? — не можах да се сдържа и попитах.
— Професор Клузо ще коментира резултатите — отвърна ми той хладно.
Но добави по собствена инициатива:
— Мисля, че ще допълним ехокардиографията с ядрено-магнитен резонанс.
— Франческа няма ли я?
На пилота му беше трудно да прикрие разочарованието си. Зад бюрото заместничката вдигна глава от списанието си, за да му даде известна надежда:
— Ползва си почивката в „Да Винчи’с“.
Майк си тръгна без да благодари и дори не си направи труда да остави книгата, която беше взел от самолета.
Разположено в единия ъгъл на Терминал 1, „Да Винчи’с“ беше малък оазис в сърцето на летището. Сред декор от розов мрамор, помещението изглеждаше като артистично кафене с колони и сводове, обвити в бръшлян. Около един огромен П-образен бар се блъскаха пътници, които гълтаха на един дъх силните еспресота и опитваха сладкишите, правени на място.
