Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 124

— Хей, Франческа — извика той, когато я забеляза.

Всеки път му се струваше все по-хубава. Говореше с един млад служител — палячо с престилка на кафеджия, на когото плащаха, за да приготвя кафетата церемониално — като се започне от зелените зърна и се стигне до нектара, сервиран в чашка.

Майк приближи, сложи книгата на бара и се опита да се включи в разговора, налагайки своя език — американския — и своята тема на разговор — самия себе си. Но красивата италианка се прехласваше пред своя млад събеседник, попиваше думите му и трепкаше с клепачи: той имаше прелъстителна усмивка, засмени очи и кестеняви къдрици. Подтикнат от тестостерона, Майк изгледа неприязнено римския ангел, после покани Франческа да вечеря с него. Знаел едно ресторантче близо до „Кампо де Фиори“, където правели страхотни антипасти и…

— Тази вечер ще излизам с Джанлука — отговори тя и поклати глава.

— Ммм… тогава може би утре? Ще бъда два дни в Рим.

— Благодаря ти, но… не! — отклони тя поканата, преди да тръгне, смеейки се лудешки, със своя приятел.

Майк пребледня. Нещо му убягваше. Как можеше тая малка пръдла да предпочете това нищожество пред него? Той беше следвал осем години, за да достигне до професия, носеща престиж, която очароваше хората. Оня имаше някакво лайняно бачкане на непостоянно работно време. Той покоряваше небето, а оня получаваше чисто седемстотин и деветдесет евро по заместване…

За да не се изложи съвсем, Майк се насили да поръча нещо. Двете гургулички отдавна бяха продължили разговора си на италиански. Омагьосващият аромат на кафето го удари в главата. Изгълта дългото кафе на един дъх и си изгори езика.

Толкова по-зле, ще си намеря някоя проститутка при „Сан Лоренцо“ — помисли си ядосано, като прекрасно знаеше, че това нямаше да заличи смеха на Франческа.

Слезе от стола си и напусна кафенето с подвита опашка, забравяйки на бара книгата с кожената подвързия и готическата корица…

Летище „Фиумичино“,

бюро за изгубени вещи,

пет минути по-късно

— Съжалявам, госпожице, никой не ни е носил вашия роман — съобщи Франческа на Бони.

— Сигурна ли сте? — попита девойката. — Тази книга е много важна за мен. В нея има и снимки, и…

— Слушайте, сега ще попълните един формуляр, като опишете възможно най-подробно загубения предмет, както и номера на полета, и ако някой го донесе, ние ще ви се обадим незабавно.

— Добре — отвърна тъжно Бони.

Тя се постара да попълни документа, но един глас дълбоко в нея й казваше, че няма да види повече странната недовършена книга на Том Бойд, както и че никога няма да опита вкуса на шоколадовото суфле на г-жа Кауфман…

Болница „Мария Кюри“,

кей „Сена“, Париж,

19.15 ч.

— Корин, резултатите на г-ца Донели! — извика Жан-Батист Клузо, като отвори вратата на кабинета си.

Видя учудения ми поглед, насочен към интерфона на бюрото му.

— Така и никога не можах да разбера как работи това нещо: твърде много копчета! — измърмори той и се почеса по главата.

Очевидно същото се отнасяше и за неговия „Блекбери“ последен модел, който мигаше и вибрираше на всеки две минути, без той да му отдава и най-малко внимание.