Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 121
Гийом Мюсо
Слезе от самолета все още съвсем сънена, без да забележи, че е забравила в мрежата на седалката книгата, която й беше дала Етел Кауфман.
30
Лабиринтът на живота
Няма нищо по-трагично: да видиш някого да издъхва, изгубен в лабиринта на живота.
Слязохме на станция „Балар“, последна спирка на линия №8 на метрото. Беше началото на парижката есен, температурата беше приятна и се усещаше началото на учебната година.
Болницата „Мария Кюри“ беше огромна сграда, разположена на брега на Сена, до парка „Андре Ситроен“. Главната й фасада, цялата облицована в стъкло, следваше извивката на улицата и създаваше впечатление за огледало, в което се отразяваха околните дървета.
Според това, което бях успял да прочета в брошурата, тя включваше отделенията на старите парижки болници и се смяташе за една от най-успешните в Европа, особено с кардиологичното си отделение, в което работеше професор Клузо.
След като три пъти объркахме входа и се загубихме в меандрите на големия централен двор, един служител ни насочи към асансьорите и се качихме на предпоследния етаж.
Независимо че имахме записан час, бяхме принудени да изчакаме лекаря 45 минути. Според неговата секретарка Корин, професор Клузо, който живееше в сградата, където се намираха неговите болни, се връщал същата тази сутрин от Ню Йорк, където преподавал два пъти месечно в престижното „Харвард Медикъл Скул“.
Под наблюдението на Корин ние изчакахме във великолепен кабинет, украсен с мебели от дърво и метал и предлагащ прекрасен изглед към Сена и покривите на Париж. Заставайки пред стъклената стена, човек можеше да види корабчетата, които мързеливо се плъзгаха по реката, моста „Мирабо“ и другата Статуя на свободата в края на Лебедовия остров.
Мъжът, който влезе в стаята, приличаше повече на инспектор Коломбо, отколкото на известен професор по медицина. Разрошена коса, мръсно и небръснато лице, смачкан шлифер, наметнат върху раменете му като плащ. Карираната му риза се беше измъкнала от зеленикавия пуловер и падаше върху кадифени панталони, осеяни с повече от съмнителни петна. Ако бях срещнал този човек на улицата, може би щеше да ми се прииска да му дам някоя монета. Трудно беше да се повярва, че освен отделението си в болницата, той ръководеше екип от лекари и инженери, които от петнадесет години работеха върху създаването на самостоятелно изкуствено сърце.
Той измърмори нещо неясно, за да се извини за закъснението си, замени шлифера си с жълтеникава престилка и несъмнено под влияние на часовата разлика се отпусна във фотьойла си.
Някъде бях чел, че при първата ни среща с ново лице мозъкът ни решава за една десета част от секундата дали можем да се доверим на този човек. Това е толкова бърз процес, че способностите ни за разсъждение просто нямат време да повлияят върху тази първа, инстинктивна реакция.
И тази сутрин, въпреки небрежния му вид, в моето съзнание се отпечата именно усещане за доверие към професор Клузо.
Били също не се остави външният му вид да й повлияе и подробно му изложи симптомите си: загуба на съзнание, голяма умора, бледност, задъхване при най-малкото усилие, гадене, треска, загуба на тегло и киселини в стомаха.
