Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 108
Гийом Мюсо
Вкусът на езика й беше по устните ми, а в главата ми звучаха музиката и думите на песента, която беше избрала: най-доброто парче на Елвис, което й пусках, когато все още бяхме достатъчно влюбени, за да си подаряваме песни:
Maybe I didn’t treat you
Quite as good as I should have
Maybe I didn’t love you
Quite as often as I could have
You were Always On My Mind
You were Always On My Mind
Може би не винаги съм се отнасял
толкова добре, колкото трябваше.
Може би не съм те любил
толкова често, колкото съм могъл.
(Но) винаги мислех за теб,
винаги мислех за теб.
28
В изпитанието
Читателят е главен персонаж в романа, наравно с автора — без него магията я няма.
Невероятно — в хотела имаше великолепна библиотека!
Очевидно щедростта на богатия емир се бе изляла не само върху клиниката. Мястото бе поразително: човек би си помислил, че е в читалнята на престижен англосаксонски университет, а не в библиотеката на ваканционен клуб. Хиляди елегантно подвързани книги изпълваха рафтовете, поддържани от коринтски колони. Тежките резбовани врати, мраморните бюстове и старинните ламперии връщаха времето назад. Единственият досег с модерността бяха последен модел компютри, вградени в мебели с орехова шарка.
На младини щях да се радвам да работя на такова място. У дома нямах бюро — пишех си домашните, затворен в тоалетната, на дъска, сложена на коленете като бюро, и строителна каска на главата, за да намаля шума от крясъците на съседите.
С кръглите си очила, пуловер от мохер и шотландската си пола библиотекарката бе сякаш телепортирана от друг свят. Докато й показвах списъка на книгите, които исках да видя, тя ми призна, че съм първият й читател през този ден:
— Когато са на почивка, клиентите на хотела обикновено предпочитат плажа пред четенето на Хегел.
Усмихнах се леко, докато тя ми подаваше купчина книги, допълнена с чаша топъл шоколад с местни подправки.
Седнах до един от големите прозорци до един глобус на Коронели и се залових за работа.
Обстановката беше приятна. Тишината беше нарушавана само от шума на страниците и мекото плъзгане на моята писалка по хартията. На масата пред мен бях разтворил няколко книги за справка, които бях изучавал подробно през следването си: „Какво е литературата?“ на Жан-Пол Сартр, „Читателят във фабулата“ на Умберто Еко и „Философски речник“ на Волтер. За два часа бях изписал десетина листа с бележки. Бях в стихията си — заобиколен от книги, в свят на спокойствие и размисъл. Отново се чувствах преподавател по литература.
— Леле! Все едно сме във факултета! — извика Майло, вмъквайки се във величествената зала като слон в стъкларски магазин.
Сложи чантата си на един от фотьойлите „Чарлстън“ и се наведе над рамото ми:
— Е, намираш ли нещо?
