Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 107

— Трябва да се обадя на чистачката и да й кажа да не хвърля книгата — казах на Майло.

Той ми подаде телефона си и аз успях да се свържа с Тереза. За нещастие старицата ми каза, че е изхвърлила кофите преди два дни.

Майло веднага разбра и се намръщи. Къде ли беше сега романът? В някой център за сортиране на отпадъците? На път да бъде изгорен или рециклиран? Може би някой го беше намерил на улицата? Трябваше да започнем издирване, но това беше като да търсиш игла в купа сено.

Но едно беше сигурно: трябваше да бързаме.

Защото животът на Били вече зависеше от една-единствена книга.

27

Always on my mind

Да обичаш някого? Да обичаш и неговото щастие!

Франсоаз Саган

Били още спеше. Майло беше тръгнал да предупреди Керъл. Бяхме се разбрали да се срещнем в библиотеката на хотела, за да направим някои проучвания и да съставим план. Докато минавах през фоайето, видях Орор, която плащаше сметката си на рецепцията.

Небрежно разрошени коси, маркови слънчеви очила, с ретро къса рокля, кожено яке, боти с високи токове и винтидж пътна чанта. При повечето жени ефектът щеше да е прекален, но при нея беше безупречен.

— Отиваш ли си?

— Утре вечер имам концерт в Токио.

— В зала „Киой“? — попитах, изненадан, че помня къде беше свирила, когато я придружавах на турнето в Япония.

Погледът й светна:

— Спомняш ли си оня стар „Плимут Фюри“ под наем? Едва намерихме залата и пристигнах три минути преди началото на рецитала. Излязох на сцената задъхана от тичането!

— И все пак свири прекрасно.

— А след концерта карахме цялата нощ, за да отидем да видим „кипящия ад“ в Бепу²⁴!

Потопихме се в спомена. Да, бяхме имали мигове на щастие и те не бяха толкова далечни…

Орор прекъсна това неловко, но приятно мълчание, като се извини за поведението на Рафаел Барос. Била ми се обаждала през нощта, за да разбере как съм, но не съм си бил в стаята. Докато едно пиколо се занимаваше с багажа й, набързо разказах какво се беше случило с Били. Тя ме изслуша с интерес. Знаех, че майка й беше умряла на тридесет и девет годишна възраст от рак на гърдата, открит твърде късно. След тази внезапна смърт тя беше станала малко хипохондрична, във всеки случай беше много загрижена за всичко, което се отнасяше до здравето.

— Това наистина изглежда сериозно. Бързо я заведи при компетентен лекар. Ако искаш, мога да ти препоръчам някого.

— Кого?

— Професор Жан-Батист Клузо: невероятен диагностик е. Нещо като френския д-р Хаус. Той е шеф на кардиологично отделение в Париж и посвещава по-голямата част от времето си да усъвършенства едно изкуствено сърце, но ако отидеш от мое име, ще те приеме.

— Бивш любовник ли ти е?

Тя вдигна очи.

— Той е голям любител на музиката, който често идва на концертите ми в Париж. Ако отидеш при него, ще видиш, че физически не прилича на Хю Лори, но е гениален!

Докато говореше, тя беше извадила своя „Блекбери“ и търсеше в контактите си номера на лекаря.

— Пращам ти го — каза тя, докато се качваше в колата.

Един служител затвори вратата, а аз гледах как колата се отдалечава към масивния портал, който пазеше входа на комплекса. След петдесетина метра таксито спря насред алеята и Орор изтича обратно към мен, за да ме целуне. Преди да се върне, извади от джоба си един MP3 плейър и ми сложи слушалките.