Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 106
Гийом Мюсо
— Трябва да тръгнем от „входната врата“ — измърмори той, — отворът, през който един измислен персонаж е проникнал в нашата действителност.
— Вече няколко пъти ти казах:
— А, да, допечатката от сто хиляди екземпляра, в които половината страници не бяха отпечатани! Това е нейната „входна врата“. Трябва да се уверя, че действително са унищожи…
Млъкна с отворена уста насред изречението и грабна мобилния си телефон. Видях го да прехвърля десетки имейли, преди да намери търсения.
— Колко беше часът, когато Били се почувства зле? — попита той, без да отделя очи от екрана.
— Някъде около полунощ, когато се прибрах в стаята.
— В Ню Йорк това прави около 2 часа сутринта, нали?
— Да.
— Тогава знам какво е предизвикало кризата — заяви той и ми подаде айфона си.
На екрана имаше имейл, изпратен на Майло от моя издател:
Тема: Потвърждение за унищожаване на дефектна складова наличност.
Дата: 9 септември 2010 02:03
Драги господине,
Потвърждавам пълното унищожаване дефектната складова наличност на специалното издание на втория том от „Трилогията на ангелите“ на Том Бойд.
Брой на унищожените екземпляри: 99 999.
Операцията беше извършена днес под надзора на съдия-изпълнител от 20 до 2 часа на станцията на завод „Шепард“ в Бруклин, Ню Йорк.
Поздрави,
— Видя ли часа на имейла?
— Да — отговорих утвърдително — отговаря на часа, в който й прилоша.
— Били е
— А унищожаването им е на път да я убие!
И двамата бяхме превъзбудени и ужасени от това откритие. Но най-вече се чувствахме безпомощни.
— Ако не направим нещо, тя ще умре.
— Какво искаш да направим? — попита ме той. — Унищожили са цялата наличност!
— Не, ако беше така, тя вече щеше да е мъртва. Останала е поне една книга, която не са нарязали.
— Екземплярът, който издателят ми беше изпратил и който ти дадох! — извика той. — Какво направи с него?
Напрегнах паметта си. Спомних си, че го бях виждал в нощта, когато Били се беше появила мокра в моята кухня, и на другия ден, малко преди да ми покаже татуировката си, а после…
Не можех да се съсредоточа. В главата ми образите се появяваха и изчезваха светкавично: а после… после… ние се скарахме и в яда си хвърлих романа в кофата за боклук в кухнята!
— Наистина сме го загазили! — подсвирна Майло, след като му обясних къде мислех, че се намира последният екземпляр.
Разтърках очи. Аз също имах треска. Болката от изкълчването беше почти непоносима; бандата мексиканци ме бяха потрошили от бой в бара до мотела; бях отровил тялото си с лекарства; бях получил изненадващ удар с юмрук; това странно момиче, което опустошаваше живота ми, ме беше целунало — неочаквано и вълнуващо…
Измъчван от главоболието, си представях мозъка си като земно кълбо, в което кипи изригваща лава. Сред цялото това заплетено положение ми хрумна какво да направим.
