Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 104

— Както си мислех, кръвната картина потвърди анемията — обясни той, като вписа още нещо в таблицата. — С ниво на хемоглобина от 9 грама на децилитър, сте много под нормалното. Именно това обяснява бледността, умората, главоболието, ускорения пулс и загубата на съзнание.

— А тази анемия на какво се дължи? — попитах аз.

— Трябва да направим други изследвания, за да определим — обясни Филипсън, но за момента не тя ме тревожи толкова много…

Бях вперил поглед в резултата от кръвните изследвания и макар че нищо не разбирах, добре виждах, че единият показател беше анормален.

— Гликемията не е наред, нали?

— Да — потвърди Мортимър. — 0,1 грама на литър е форма на непозната тежка хипогликемия.

— Как така непозната? — разтревожи се Били.

— Човек има хипогликемия, когато нивото на захарта в кръвта е много ниско — обясни най-общо лекарят. — В случай, че мозъкът не получава достатъчно глюкоза, човек усеща виене на свят и умора, но вашето ниво, госпожице, е вън от всякаква норма…

— Което означава?

— Което означава, че в момента би трябвало да сте мъртва или най-малкото в дълбока кома.

Гласът на Майло избухна едновременно с моя:

— Трябва да има грешка!

Филипсон поклати глава:

— Повторихме изследванията три пъти. Неразбираемо е, но не това е най-загадъчното.

Той отново извади белия си флумастер, който остана насочен във въздуха:

— Тази нощ млада интернистка, чийто научен ръководител съм, предложи да направи спектрография. Това е техника, позволяваща да бъдат идентифицирани молекулите, като се измери тяхната маса, и да се определи химическата им структу…

— Дайте направо фактите! — прекъснах го аз.

— Спектрографията показа наличието на анормални въглехидрати. Накратко, госпожице, имате целулоза в кръвта.

Той вписа думата ЦЕЛУЛОЗА в прозрачната си таблица.

— Както несъмнено знаете — продължи той, — целулозата е основната съставка на дървото. Памукът и хартията също съдържат голям процент от това вещество.

Не разбирах накъде бие. Той уточни мисълта си с въпрос:

— Представете си, че погълнете тампони памук. Какво ще се случи според вас?

— Нищо особено — каза Майло. — Ще ги изхвърлим в тоалетната.

— Точно така — потвърди Филипсън. — Целулозата не се разгражда в организма на човека. Това ни отличава от тревопасните животни като кравите и козите.

— Ако добре съм разбрала — каза Били — принципно човешкото тяло не съдържа целулоза, следователно…

— … следователно — завърши лекарят — вашият биологичен състав не е на човешко същество. Изглежда една част от вас е на път да стане „растителна“…

Настъпи дълго мълчание, сякаш и на лекаря му беше трудно да приеме заключенията от изследванията, които беше поискал.

В папката му оставаше още един лист: резултат от изследването на белите коси на младата жена.

— Те съдържат много силна концентрация на натриев хидросулфит и на двуокис на сероводород, по-известен под името…

— … кислородна вода — отгатнах аз.

— Всъщност — допълни лекарят — това вещество естествено се отделя от човешкото тяло. То предизвиква побеляването на косите с възрастта, като спира синтеза на пигментите, които им придават цвета. Обикновено този процес продължава много дълго; никога не съм виждал човек на двадесет и шест години, който да побелее за една нощ.