Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 102
Гийом Мюсо
Докато отваряше вратата, за миг й прилоша. Както всички, и тя гълташе лекарства: обезболяващи за болките в гърба, ибупрофен, който гълташе като бонбони срещу хроничната мигрена. Но днес щеше да се нуждае от силно успокоително. Все по-често я обземаше мъчителна тревога: живееше в постоянен страх и чувстваше, че вече нищо в живота й не зависи от нея. Понякога я обземаше такава несигурност, че се чувстваше способна да направи някоя лудост: като уволнения финансист, който преди девет месеца беше убил петима души от семейството си на няколко преки оттук, преди да насочи оръжието към себе си. Той беше оставил писмо, в което обясняваше постъпката си с отчаяното си финансово положение. Безработен от няколко месеца, беше изгубил всичко в резултат на борсовия крах.
Опита да се съвземе. Важното е да не падне — ако се отпуснеше, щеше да пропадне съвсем. Трябваше да се бори с всички сили, за да запази апартамента си. Понякога се чувстваше като животно, свито в бърлогата си, но тук поне можеше да вземе душ и да спи на сигурно място.
Сложи си слушалките на айпода, слезе по стълбите и взе автобуса за старческия дом. Чисти в продължение на три часа и използва обедната си почивка, за да влезе в интернет от компютър в залата за почивка.
Добра новина: беше се намерил купувач за книгата. Анна работи до 15 ч., после мина през пощата, за да му изпрати романа:
Бони дел Амико, Кампус Бъркли, Калифорния.
Тя пъхна книгата в плика, без да забележи, че повече от половината страници бяха чисто бели…
— Хайде, момчета, размърдайте се!
Радиостанцията предаде заповедта към водачите на осемте полуремаркета, които прекосяваха индустриалната зона на Бруклин. Както при транспортирането на ценности, курсът между депото в Ню Джърси и предприятието за рециклиране до Кони Айланд беше стриктно определен, за да се предотвратят кражбите. Натоварен с тридесет палети, всеки камион превозваше по тринадесет хиляди книги, опаковани в кашони.
Беше почти 22 ч., когато гигантският товар влезе под дъжда в станцията за унищожаване, разположена на огромен ограден терен, напомнящ военен лагер.
Камионите разтовариха върху асфалтовата настилка на обширния склад: тонове книги в найлонови опаковки.
Придружен от съдия-изпълнител, представител на издателската къща надзираваше операцията. Не всеки ден трябваше да бъдат унищожени сто хиляди дефектни копия. При всяко разтоварване съдия-изпълнителят вадеше по една книга от всеки кашон, за да потвърди дефектния печат. Всички екземпляри бяха еднакви: от петстотинте страници бяха отпечатани само половината. Историята прекъсваше внезапно по средата на 266-та страница с едно недовършено изречение…
Три булдозера избутваха книгите върху лентите, които се изкачваха бързо към зиналата паст на машината. Мащабното унищожение можеше да започне.
Двете мелачки лакомо поглъщаха десетките хиляди книги. Механичният змей яростно ги разкъсваше и дъвчеше. Наоколо се разлетя хартия.
