Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 103
Гийом Мюсо
После един огромен куп изтърбушени, обелени, разкъсани книги излезе от вътрешностите на звяра, една преса го събра и го направи на големи кубични бали, овързани с тел.
Кубовете бяха натрупани в дъното на хангара. На следващия ден щяха да бъдат натоварени на други камиони. Рециклирани на хартиена каша, щяха да се превърнат във вестници, списания, хартиени носни кърпички и кутии за обувки.
За няколко часа всичко свърши.
След унищожението отговорникът от фабриката, издателят и съдия-изпълнителят подписаха документ, който методично описваше броя на унищожените екземпляри при всяка операция.
Жертвите бяха 99 999 екземпляра…
26
Момичето, което идваше от другаде
Тези, които падат, често повличат със себе си онези, които им се притичат на помощ.
— Ей, как точно бдиш над мен, като хъркаш като змей!
Отворих стреснато очи. Тялото ми беше превито над облегалката на дъбовия фотьойл, гърбът ми се беше схванал, гърдите ме боляха, а по краката ми пъплеха иглички.
Били седеше в леглото. Тебеширеното й лице бе възвърнало донякъде цвета си, но косата й беше побеляла още повече. Във всеки случай беше живнала: по-скоро добър признак.
— Как се чувстваш?
— Разбита — призна тя и ми се изплези: езикът й отново беше порозовял. — Ще ми подадеш ли огледало?
— Не съм сигурен, че идеята е добра.
Тя настоя, така че се видях принуден да й подам огледалцето от банята.
Тя се огледа, повдигна косата си, отметна я настрана, разроши я, разгледа внимателно корените, ужасена от това, което виждаше — само за една нощ страхотната й златиста коса беше побеляла.
— Как… как е възможно? — попита тя и избърса една сълза.
Сложих ръка на рамото й. Нямах обяснение и търсех утешителни думи, когато вратата на стаята се отвори и влезе Майло, придружен от д-р Филипсън.
С папка под мишница и загрижено изражение на лицето той ни поздрави набързо и дълго разглежда показателите на пациентката, закачени на леглото.
— Имаме резултат от повечето изследвания, госпожице — заяви той след няколко минути с поглед, пълен с възбуда и смущение.
Извади от престилката си бял флумастер и постави малката прозрачна таблица, която беше донесъл със себе си.
— Първо — започна той, докато пишеше думи, — черното кашесто вещество, което сте повърнали, наистина е мастило. В него намерихме характерните следи от оцветители, полимери, добавки и разтвор…
Остави изречението си недовършено, после попита без заобикалки:
— Опитахте да се отровите, нали, госпожице?
— В никакъв случай! — обиди се Били.
— Питам ви, защото не схващам как някой може да повърне подобно вещество, без да го е погълнал. Това не отговаря на никаква позната патология.
— Какво друго открихте? — попитах, за да продължим.
Мортимър Филипсън подаде на всеки от нас по един лист, изпълнен с цифри и термини, които бях чувал в „Спешно отделение“ и в „Анатомията на Грей“, но чието точно значение ми беше непознато: ПКК, йони, урея, креатинин, гликемия, хепатитен статус, хемостаза…
