Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 100

Керъл беше там, седнала на пясъка, с извит гръб и свити крака, в състояние на пълно изтощение. Главата й беше наведена, тя зъзнеше и продължаваше да държи пистолета си в стиснатия си юмрук.

Майло клекна до нея, обзет от лек страх, който бързо отстъпи място на истинска тревога за здравето на приятелката му. Той я уви в одеялото, което носеше в чантата си, и я понесе на ръце към пътя, който водеше до колата.

— Прости ми за онова, което ти казах одеве — прошепна тя. — Не го мислех.

— Забравено е — увери я той. — Сега вече всичко ще бъде наред.

Вятърът стана по-студен и задуха по-силно.

Керъл прокара ръка по косата на Майло и повдигна към него очите си, пълни със сълзи.

— Никога няма да ти причиня зло — обеща й той на ухото.

— Зная — увери го тя и се хвана за врата му.

* * *

Не падай, Анна, дръж се права, дръж се права!

Няколко часа по-рано в един от бедните квартали на Лос Анджелес една млада жена — Анна Боровски, се изкачваше по улицата на бегом. Гледайки я как тича, защитена под дебелата качулка на вълнения си пуловер, човек можеше да си помисли, че се поддържа във форма със сутрешно тичане.

Но Анна не правеше джогинг. Тя ровеше в кофите за боклук.

Преди една година животът й беше приятен, редовно вечеряше на ресторант и не се колебаеше да профука над 1000 долара за шопинг с приятелки. Но икономическата криза преобърна всичко. Внезапно фирмата, в която работеше, драстично намали личния си състав и съкрати нейното място.

Няколко месеца тя се убеждаваше, че просто минава през лош период и не губеше кураж. Готова да приеме каквато и да било работа, отговаряща на нейния профил, тя прекарваше по цели дни в интернет сайтовете, които предлагаха работа, като наводняваше предприятията със сивита и мотивационни писма, участваше във форуми за работа и дори похарчи пари за консултация в бюро за кариери. Уви, всичките й опити завършваха с неуспех. За шест месеца не беше успяла да получи нито едно поне малко от малко сериозно събеседване.

За да оцелее, тя се беше принудила да работи почасово като чисти един старчески дом в Монтебело, но малкото спечелени по този начин долара не стигаха, за да си плати наема.

Анна намали темпото, когато стигна до „Пърпъл Стрийт“. Още нямаше 7 ч. сутринта. Улицата оставаше относително спокойна, макар да започваше да се оживява. Все пак тя изчака училищният автобус да потегли, за да зарови главата си в кофата. Свиквайки с това занимание, се беше научила да оставя настрана гордостта си, когато започваше такова търсене. Така или иначе, наистина нямаше избор. Вината беше в нейния темперамент — повече щурец, отколкото мравка и на няколко дълга, които й изглеждаха незначителни по времето, когато печелеше по 35 000 долара годишно, но които сега я задушаваха и заплашваха да я оставят без покрив.

В началото се беше задоволила да рови в контейнерите на супермаркета под нейния блок и да прибира храните с изтекъл срок на годност. Но далеч не беше единствената, на която беше хрумнала тази идея. Всяка вечер все по-многолюдна тълпа от безпарични безработни, временно наети, студенти и пенсионери се блъскаше около металните кофи, така че скоро управата на магазина започна да разпилява тези храни, за да попречи на хората да ги вземат. Тогава Анна реши да търси извън своя квартал. В началото го беше преживяла като душевна травма, но човешкото същество е животно, което свиква с всякакви унижения.