Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 35

— Спокойно, Нини, спокойно!

Някой се беше опитал да пререже шийната вена на Нини и почти беше успял. Нини… кротко, галено, доверчиво животно… бе стоял мирно, докато ножът не се бе забил дълбоко.

Карал помагаше на Пим да се изправи, докато се върне доктор Дий. Майлс изчака Дий да свърши с прегледа на Пим, след това го извика:

— Насам, Дий!

Зед, който изглеждаше почти толкова ужасен, колкото и Майлс, помагаше да държат главата на Нини, докато Дий преглеждаше раната.

— Държах изпити — оплакваше се полугласно Дий, докато работеше. — Състезавах се с двадесет и шестима други кандидати за честта да стана личен лекар на министър-председателя. Практикувах процедурите на седемдесет възможни различни спешни случая от коронарни тромбози до опит за убийство. Никой… никой… не ми е казвал, че задълженията ми включват и зашиването на проклет конски врат посред нощ сред затънтена пустош… — Докато се оплакваше, той не спираше да работи, а Майлс мълчаливо потупваше Нини по носа, за да го успокои и умири. Най-после Нини се успокои достатъчно и положи муцуна на рамото му.

— Конете примат ли обезболяващи средства? — попита тъжно Дий, хванал медицинския си стънер така, сякаш не знаеше какво да прави с него.

— Този приема — отговори решително Майлс. — Отнасяй се към него като към човек, Дий. Това е последното животно, тренирано лично от моя дядо, графа. Той му даде име. Наблюдавах как се ожреби. Дядо ме водеше всеки ден при него, чак докато стана доста голямо. Двамата го обяздвахме. Конете са същества, които придобиват навици, казваше дядо, помнят първите впечатления. Нини си остана завинаги с мисълта, че аз съм по-голям от него.

Дий въздъхна и се зае да обработва раната с обезболяващ стънер, с почистващ разтвор, с антибиотици. С хирургическо майсторство той обръсна козината по краищата на раната и постави подсилваща мрежа. Зед неспокойно държеше фенера.

— Раната е чиста — каза Дий, — но има много извивки. Не съм сигурен, че конят може да бъде обездвижен в това положение. Не, едва ли. А това щеше много да помогне. Ако беше човек, щях да му кажа да остане спокойно.

— Ще бъде спокоен — обеща твърдо Майлс. — Така добре ли е?

— Предполагам. Откъде, по дяволите, мога да зная? — Дий изглеждаше много огорчен, но ръцете му с вещина опипаха направения шев.

— Генерал Пьотър щеше да е много доволен от работата ти — увери го Майлс. И почти чу старият генерал да се възмущава: „Проклети технократи. Не са нищо освен конски доктори с по-скъпи комплекти от играчки.“ — Ти… не познаваше дядо ми, нали?

— Не, сър — каза Дий. — Разбира се, изучавал съм живота и походите му.

— Естествено.

Пим държеше ръчно фенерче, куцукаше с Карал около коневръза и оглеждаше земята. Най-голямото момче на Карал беше хванало и завързало дорестата кобила. Въжето й беше скъсано, не беше прерязано! Беше ли жертвата на тайнствения убиец случайна, или добре пресметната? Дали беше атакувал Нини като символ на неговия господар, или знаеше колко много Майлс обича животното? Беше ли този вандализъм политическа декларация, или акт на прецизно насочена, садистична жестокост?