Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 33

* * *

Събуди се посред нощ отведнъж, без преход от сън в полубудно състояние, с чувството, че нещо не е наред. В синята тъмнина се виждаше слаба оранжева светлина. Тихо, за да не събуди спящите си другари, той стана от сламеника и надникна в голямата стая. Светлината идваше от предния прозорец.

Майлс слезе по стълбите, погледна през вратата, после тихо извика:

— Пим.

Пим изхърка и се събуди.

— Случило ли се е нещо, господарю?

— Ела долу! Вземи си и стънера!

След секунди Пим застана до него. Той спеше с панталони, а стънерът и ботушите бяха до главата му.

— Какво има? — промърмори Пим и също погледна навън.

Светлината беше от огън. Върху палатката на Майлс тихо гореше катранива факла. Пим понечи да се втурне натам, но разбра какво мисли Майлс и внимателно пристъпи напред. Палатката беше от синтетичен материал, който нито се топеше, нито гореше.

Майлс се чудеше дали човекът, хвърлил факлата, знаеше това. Дали това беше предупреждение, или глупаво нападение? Ако палатката беше от обикновена материя и Майлс беше вътре, резултатът можеше да бъде доста неприятен. По-лошо щеше да е с момчетата на Карал… сред бушуващи пламъци… Майлс потрепери.

Пим разкопча кобура, извади стънера и застана решително до вратата.

— Откога гори?

— Не съм сигурен. Току-що се събудих.

Пим поклати глава, пое тихо дъх, вдигна стънера и скочи в позлатената от огъня тъмнина.

— Някаква неприятност ли, господарю? — чу се разтревоженият глас на Карал.

— Може би. Почакай… — спря го Майлс. — Пим проверява. Почакай, докато не каже, че всичко е чисто. Твоите момчета може би ще са в по-голяма безопасност в палатката.

Карал отиде до прозореца, пое дъх и изруга.

След няколко минути Пим се върна.

— На един километър наоколо няма никой — докладва кратко той, после помогна на Карал да изгасят факлата. Момчетата се събудиха.

— Мисля, че идеята да им отстъпим палатката не беше добра — обади се тихо Майлс от верандата. — Искрено съжалявам, говорител Карал. Не съм допускал, че може да се случи такова нещо.

— Не трябваше да се случи… — Карал запелтечи от гняв и страх. — Не трябваше да се случи, господарю. Аз се извинявам от… от името на долината Силви. — Той се обърна безпомощно и се взря в тъмнината. Прекрасното осеяно със звезди нощно небе сега изглеждаше застрашително.

Момчетата, след като фактите достигнаха до още неразсънените им мозъци, решиха, че всичко това е страхотно, и искаха да се върнат в палатката и да останат там в очакване на следващия убиец. Мама Карал обаче ги вкара вътре и им оправи в голямата стая. Мина цял час докато спрат да се оплакват от тази несправедливост и да заспят.

Майлс, възбуден почти до точката на издаване на безсмислени звуци, изобщо не заспа. Лежеше вдървено на сламеника си, слушаше тежкото дишане на Дий и едва доловимото дишане на Пим, което беше толкова тихо, сякаш изобщо не дишаше.