Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 34

И тъкмо когато вече се готвеше да предложи на Пим да отидат на верандата и да прекарат остатъка от нощта там, тишината беше разтърсена от пронизително, страхотно, изпълнено с болка цвилене.

— Конете! — Майлс почувства болка в краката, сърцето му заудря лудешки. Той се спусна към стълбата. Пим направо скочи от тавана и стигна до вратата преди него. С добре усвоените рефлекси на телохранител той се опита да бутне Майлс вътре, но Майлс изкрещя:

— Върви по дяволите! Аз имам оръжие!

Пим, чиито добри намерения бяха осуетени, изскочи навън, следван по петите от Майлс. По средата на двора се разделиха — от тъмнината изскочи нещо голямо, тежко и пръхтящо и едва не ги събори. Дорестата кобила се беше отвързала. Друго изцвилване откъм мястото, където бяха завързали конете, повторно, наруши нощната тишина.

— Нини? — извика изплашен Майлс. Да, цвилеше Дебелия Нини. Майлс не беше чувал такова цвилене от нощта, когато конюшнята във Воркосиган Сърло се беше запалила. — Нини!

Последва ново цвилене и тъп звук като от удар с чук по тиква. Пим се запрепъва назад, пое тежко дъх, падна на земята и се сви. Очевидно не беше убит, защото ругаеше. Майлс коленичи до него, опипа черепа му… не, слава Богу, Нини го беше ритнал в гърдите. Ударът само му беше изкарал въздуха, най-много да имаше някое спукано ребро.

— Нини!

Дебелия Нини мяташе глава, опъваше въжето, опитваше се да се изправи на задните си крака. Изцвили отново, големите му очи светеха в тъмнината. Майлс изтича до него.

— Нини, какво има? — Лявата му ръка се плъзна по въжето до оглавника, дясната се протегна да го погали по хълбока. Дебелия Нини трепна, но престана да се опитва да се изправи на задните си крака, остана на мястото си разтреперан, после разтърси глава. Неочаквано главата и гърдите на Майлс бяха напръскани с нещо горещо, тъмно, лепкаво.

— Дий! — извика Майлс. — Дий!

Вече всички се бяха разбудили. Шест души изскочиха от верандата на двора, но никой не носеше фенер… не, от ръката на доктор Дий светна студена светлина, а мама Карал се мъчеше да запали фенер.

— Дий, ела светни тук! — заповяда Майлс и мъкна, за да понижи с една октава гласа си до грижливо усвоявания по-нисък регистър.

Дий изтича, насочи светлината към Майлс и ахна пребледнял.

— Сър! Ранен ли сте? — Тъмната течност по ризата на Майлс беше червена.

— Не аз — каза Майлс, погледна ужасен гърдите си, спомни си потъналото в кръв тяло на сержант Ботари, когото Пим беше заместил, и му се повдигна. По-добре да не го беше замествал.

Дий се обърна.

— Пим ли?

— Той е добре — каза Майлс. В тревата на няколко метра се чу продължително вдишване, изпъстрено с цветущи ругатни. — Нини го ритна. Донеси докторската си чанта! — Майлс взе фенерчето от ръката на доктора, а Дий се втурна назад в колибата.

Майлс вдигна високо светлината над Нини и тихо изруга. Огромна рана, дълга тридесет сантиметра и с кой знае каква дълбочина зееше на лъскавия врат на коня. Кръвта беше намокрила козината и се стичаше по предния му крак. Майлс се опита да затвори раната с ръце, но не успя. Нини разтърси глава от болка, кръвта затече по-силно. Майлс сложи ръка на носа на коня.