Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 37

Кръвта туптеше в ушите на Майлс, всеки следващ удар беше по-силен. Ръката, стискаща стънера, се овлажни, кокалчетата на пръстите му побеляха. Младият мъж даде ябълката на Нини. Конят я налапа. Виждаше се как голямата му челюст се движи под лъскавата козина, после Нини опъна бедро, тупна с едното задно копита и шумно изпръхтя. Ако не беше видял, че мъжът най-напред отхапа, Майлс може би щеше да го застреля на място. Ябълката обаче не можеше да е отровна… Мъжът потупа Нини по врата, ръката му напипа направената от Дий превръзка и той я отдръпна. Конят разтърси неспокойно глава. Майлс бавно се изправи и зачака. Мъжът почеса ухото на Нини, погледна още един път към колибата, пое дълбоко дъх, видя Майлс и спря.

— Лем Ксърик? — каза Майлс.

Последва пауза, вдървено кимване и младият мъж попита:

— Лорд Воркосиган?

Майлс на свой ред кимна.

— Господарю Вор — каза Лем с разтреперан глас, — държите ли на думата си?

Какъв странен начин за започване на разговор. Майлс вдигна вежди. По дяволите, продължавай.

— Да. Да се предадеш ли си дошъл?

— И да, и не.

— Как да го разбирам?

— Дошъл съм да направил сделка, господарю. Аз съм длъжен да я направя и се надявам, че вие ще удържите на думата си.

— Ако ти си убий Рейна…

— Не, господарю. Кълна се. Не съм я убил.

— В такъв случай няма защо да се страхуваш от мен.

Лем Ксърик присви устни в иронична усмивка. В какво, по дяволите, този мъж виждаше ирония?

— О, господарю — прошепна Ксърик, — ще ми се да е така. Но аз трябва да докажа на Хара. Тя трябва да ми повярва… вие трябва да я накарате да ми повярва, господарю!

— Най-напред трябва да ме накараш аз да ти повярвам. За щастие това не е трудно. Трябва само да влезеш в колибата и да направиш същата декларация под въздействието на фаст-пента. И аз ще обявя, че си невинен.

Ксърик поклати глава.

— Защо не? — търпеливо попита Майлс. Така Ксърик щеше по неоспорим начин да докаже своята невинност. Освен ако не си въобразяваше, че може да преодолее действието на лекарството. Майлс щеше да изчака още, о, поне три или четири секунди. После, ей Богу, щеше да го парализира със стънера, да го вкара вътре, да го завърже, докато дойде на себе си, и още преди закуска щеше да разбере истината.

— Фаст-пента… казват, че под негово въздействие човек казва всичко.

— Ти няма защо да се плашиш от това.

Ксърик замълча за момент.

— Да не би да се опитваш да прикриеш някакво по-малко престъпление, което ти лежи на съвестта? Това ли е сделката, която искаш да направим? За амнистия? Това… може би ще е възможно. Освен ако не е друго убийство.

— Не, господарю. Никога не съм убивал човек!

— В такъв случай може би ще се споразумеем. Трябва час по-скоро да разбера дали си невинен, иначе работата ми тук няма да е свършена.

— Това е… това е проблемът, господарю. — Ксърик се размърда неспокойно, след това, изглежда, стигна до някакво вътрешно решение и изправи рамене. — Ще вляза и ще рискувам. Но трябва да ми обещаете… закълнете се!… че няма да ме питате за… за нищо друго. За никой друг!