Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 36

„Какво съм ти направил?“ — проплака мълчаливо Майлс всред заобикалящата го тъмнина.

— Избягали са — докладва Пим. — Излезли са извън обсега на скенера. Много съжалявам, господарю. Нищо не намерих.

Трябваше да има поне нож. Един нож с отпечатъци от пръсти върху окървавената с конска кръв дръжка щеше да бъде изключително полезен. Майлс въздъхна.

Докато Дий прибираше инструментите си, се появи мама Карал.

— Всичко това за един кон… — промърмори под носа си тя.

Майлс благоразумно се сдържа да не защити стойността на този особен кон. Защото през живота си в долината Силви мама Карал сигурно бе видяла много болни и умрели поради липса на много по-прости медицински инструменти от тези, които Дий носеше сега под мишница.

* * *

Майлс седна на верандата и наблюдаваше настъпването на зората. Беше си сменил ризата и се беше измил. Вътре Дий превързваше Пим. Майлс седеше с гръб към стената, със стънер в ръка, а нощните мъгли бавно изсветляваха. Долината представляваше сиво петно, забулено от мъгла, хълмовете тъмнееха в далечината. Точно над главата му сивото преминаваше в бледосиньо. Денят обещаваше да е хубав и горещ.

Сигурно вече беше време да извика помощ от Хасадар. Тук нещата започваха да стават доста необичайни. Неговият телохранител беше излязъл от строя… вярно, конят го беше наредил така, а не тайнственият нападател. Но това, че нападенията не бяха фатални, съвсем не означаваше, че не са замислени като такива. Може би третото нападение щеше да бъде извършено по-майсторски. Човек се усъвършенства с практиката.

Майлс беше разстроен, с изопнати от напрежение нерви. И защо? Заради един кон ли? Но Нини беше една от истински чистите души, които познаваше. Майлс си спомни друга такава чиста душа и потрепери във влажната утрин. „Беше жестоко, господарю, нещо жестоко…“ Пим беше прав. В този момент храстите може би бяха пълни с промъкващи се убийци.

По дяволите, храстите наистина бяха пълни… ей там нещо мръдна, едно клонче се разклати… от какво? Сърцето на Майлс се качи в зъбите. Той зареди стънера на пълна мощност, слезе тихо от верандата и тръгна дебнешком, навеждаше се ниско, криеше се във високата трева. Изведнъж спря напрегнат като дива котка — от мъглата се появи една фигура.

Беше слаб млад мъж, не много висок, в торбести панталони, които, изглежда, тук бяха стандартна дреха. Стоеше уморено до коневръза и гледаше към колибата на Карал. Остана така цели две минути. Ако направеше само едно движение към Нини…

Младият мъж неуверено се заразхожда напред назад, после приклекна и продължи да оглежда двора. Извади нещо от джоба на разкопчаната си куртка… Майлс обра свободния ход на спусъка… не, мъжът просто бе извадил ябълка. Отхапа. Във влажния въздух ясно се чу изхрускването. Мъжът изяде половината, след това спря. Изглежда, имаше трудности с преглъщането. Майлс попипа ножа на колана си, провери дали калъфът е откопчан. Ноздрите на Нини се разшириха. Конят изцвили и привлече вниманието на младия мъж. Той стана и отиде при него.