Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 32

— Добре — каза грубо Карал, — видя го. Сега, за Бога, махай се, Мара. — Той разпери ръце за извинение. — Мара много се разстрои от всичко това, господарю. Простете й.

— Единственото ти внуче — каза й Майлс в старанието си да бъде любезен, но тя отблъсна любезността му с неприятно и обидно презрение.

— Разбирам мъката ти, мамо Матулич. Но съм се заклел да има справедливост за малката Рейна.

— Как може да има справедливост сега? — отвърна тя прегракнало, беше ядосана, дори озлобена. — Много е късно… за справедливост, мутантче. Каква ми е ползата от твоята проклета справедливост сега?

— Стига, Мара! — каза категорично Карал, стисна устни и я задърпа надолу по стълбата.

Последните останали посетители й направиха път с почтително съчувствие — с изключение на двама стоящи на края мършави тийнейджъри, които се отдръпнаха нея като от огън. Майлс беше принуден да ревизира представата си за братята Ксърик — ако тези двамата бяха от тях, тогава, в края на краищата, не съществуваше група от огромни, тромави планинци, които да го заплашват. Обаче имаше група от малки, мършави планински жители, което всъщност не беше по-добро, защото те, изглежда, можеха да се движат бързо като невестулки. Майлс сви устни.

* * *

Слава Богу, около полунощ всичко свърши. Последните приятели на Карал се оттеглиха към гората под светлината на фенерите. Поправеният и зареден с нови батерии радиоапарат беше взет от неговия собственик. За щастие тълпата беше от зрели и сериозни, дори трезви хора, а не пияни скандалджии или нещо от този род. Пим настани момчетата на Карал в палатката и се присъедини към Майлс и Дий на тавана. Сламениците бяха напълнени с ароматно прясно сено. Майлс искрено се надяваше, че няма да е алергичен към някои от билките в него. Мама Карал искаше да отстъпи собствената си спалня за господаря Майлс, а тя и мъжът й да се преместят на верандата. За щастие, Пим успя да я убеди, че настаняването на Майлс на тавана заедно с Дий и него е за предпочитане от гледна точна на сигурността.

Дий и Пим скоро захъркаха, но Майлс не го ловеше сън. Той се мяташе на сламеника и премисляше отново и отново казаното и стореното през деня. Не беше ли много бавен, много предпазлив, много консервативен? Това не беше изненадваща атака с превъзхождаща военна сила. Обстановката на верандата на Карал тази вечер беше в най-добрия случай двусмислена.

От друга страна, нямаше да е разумно да атакува прибързано и необмислено, както неговият съкурсник от Академията и братовчед Иван Ворпатрил, който на едни летни маневри се беше втурнал през едно блато. Наложи се да извикат тежък летателен апарат, за да измъкнат шестимата големи, силни, здрави, с пълна екипировка млади мъже от патрула на Иван, затънали до гърди в лепкавата черна кал. Иван беше получил моментално реванш обаче, когато атакуваният кадет „снайперист“ падна от дървото и си счупи ръката, докато се смееше истерично на бавно и красиво потъващите в тинята. Тиня, която един дребен човек с увита в мушама лазерна пушка можеше да прегази като жаба. Реферът на военната игра беше определил блатото като примамка. Майлс потри лакътя си, усмихна се на спомена и най-после заспа.