Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 31

Тя го гледаше подозрително.

— Аз… не съм го виждала, господарю.

— Но можеш да го видиш.

Мама Ксърик тръсна глава.

— А може и да не го видя. — Погледна Пим, после бързо отмести очи от него като от огън. Избродираните върху яката на Пим сребърни воркосигански монограми светеха в сумрака като очи на животно. Карал донесе на верандата лампи и се отдръпна.

— Госпожо — каза строго Майлс. — Графът, моят баща, ми нареди да проведа разследване за убийството на твоята внучка. Ако синът ти значи толкова много за теб, как може неговото дете да значи толкова малко? Тя… първа внучка ли ти беше?

Лицето й беше съсухрено.

— Не, господарю. По-голямата сестра на Лем има две. Нормални.

Майлс въздъхна.

— Ако наистина вярваш, че синът ти не е извършил това престъпление, трябва да му помогнеш да докаже своята невинност. Или… се съмняваш?

Жената неспокойно се размърда. В очите й се появи съмнение… тя не знаеше, дявол да го вземе. Сигурно щеше да е безполезно да прилага към нея фаст-пента. Изглежда, магическият чудотворен препарат, на който разчиташе Майлс, тук нямаше да доведе до нищо.

— Хайде, мамо — отново я подкани настойчиво младият мъж. — Няма полза. Господарят-мутант е дошъл тук да убива. Някой трябва да бъде наказан. Всичко друго е представление.

„Адски вярно — помисли си кисело Майлс. — Този млад твърдоглавец е доста схватлив.“

Мама Ксърик тръгна след разгневения си син. Обаче на стъпалата спря и горчиво каза през рамо:

— Лесно ти е на теб, нали?

„Сърцето ми се къса“ — помисли си Майлс.

Но преди вечерта да свърши, стана още по-лошо.

Чу се нисък и гневен глас на друга жена.

— Не ме спирай, Карал. Имам право хубаво да огледам този господар-мутант.

Беше висока и жилава, и здрава. „Като дъщеря си“ — помисли си Майлс. Не беше си направила труда да се измие и преоблече. От работните й дрехи се носеше мирис на пот. А колко ли път беше изминала? Сивата й коса висеше на плитки на гърба, няколко кичура висяха несплетени. Ако горчивината на мама Ксърик беше като пробождаща болка в очите, яростта на тази жена беше като разкъсваща топка в стомаха.

Тя отхвърли опита на Карал да я спре и застана пред Майлс.

— Аха!

— Хм… това е мама Матулич, господарю — представи я Карал. — Майката на Хара.

Майлс стана и се поклони.

— Здравейте, госпожо. — Веднага видя, че е с една глава по-нисък от нея. Прецени, че някога е била висока колкото Хара, но старческите й кости бяха започнали да се смаляват.

Тя само го гледаше. Черните петна около устата й показваха, че дъвче каучукови листа. Челюстите й премятаха някакво малко, дребничко, много твърдо парченце. Жената го разглеждаше безцеремонно, без хитрости или дори намек за извинение; оглеждаше главата, врата, гърба му, късите му изкривени крака. Майлс изпитваше неприятното чувство, че тя вижда всички зараснали счупвания на крехките му кости. Брадата му трепна два пъти в неволен спазматичен тик. Беше сигурен, че това го прави да изглежда нервен, и с големи усилия го овладя.