Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 30

„Господи — помисли си завистливо Майлс, — ако имах половината сексапил на този проклет кон, щях да имам много повече приятелки от братовчед ми Иван.“ Прецени набързо плюсовете и минусите да изкара един флирт с някоя необвързана жена. Не! Имаше някои роли на глупак, които не трябваше да играе, и тази беше от тях. Услугата, която се бе заклел да направи на нещастната Хара от долината Силви, беше единственото, което можеше да си позволи да извърши за една жена, без да стане смешен.

Обърна се, защото говорителят Карал тъкмо бе довел една жена, отдавна минала първа младост. Беше може би петдесетгодишна, слаба и дребна, повяхнала от работа женица, облякла отдавна остарелите си най-хубави дрехи. Посивялата й коса бе сресана назад и вързана на тила. Тя смутено хапеше устни.

— Това е мама Ксърик, господарю. Майката на Лем. — Говорителят Карал наведе глава, отстъпи и ги остави сами… „Върни се, страхливецо!“

— Добър вечер, госпожо — каза Майлс. Гърлото му беше сухо. По дяволите, Карал беше организирал публично представление… не, повечето други гости също се бяха оттеглили, за да не слушат.

— Господарю — каза мама Ксърик и нервно се поклони.

— Хм… седни. — С рязко движение на главата Майлс изгони доктор Дий от стола му и го посочи на жената. После завъртя своя стол и застана с лице срещу нея. Пим стоеше зад тях мълчалив като статуя, натегнат като лък. Дали не си представяше, че старата жена ще измъкне изпод полата си иглен имплодер? Не, Пим просто беше длъжен да предотврати всякаква опасност, за да може Майлс спокойно да се занимава с проблема. Пим беше почти толкова обект на проучване, колкото и Майлс. Той предвидливо стоеше настрана и несъмнено щеше да стои настрана, докато не свършеше мръсната работа.

— Господарю — започна отново мама Ксърик и млъкна. На Майлс не му оставаше нищо друго, освен да чака. Той се молеше само тя да не заплаче на коленете му или да не направи нещо друго неприятно. Щеше да е мъчително. „Дръж се, жено“ — молеше се безмълвно Майлс.

— Лем… — тя преглътна тежко, — сигурна съм, че не е убил бебето. Такова нещо никога не се е случвало в нашето семейство, кълна се! Той казва, че не е, и аз му вярвам.

— Чудесно — каза приветливо Майлс. — Нека дойде и каже същото под въздействие на фаст-пента и ще му повярвам.

— Хайде, мамо — подкани я един слаб млад мъж, който беше дошъл с нея и сега чакаше до стълбите, сякаш готов и при най-малкото движение да хукне в тъмнината. — Няма полза, не виждаш ли. — Той погледна Майлс и се намръщи.

Мама Ксърик отправи към момчето успокояващ поглед… друг от петте й синове?… обърна се към Майлс и затърси подходящи думи.

— Моят Лем е само на двадесет години, господарю.

— И аз съм само на двадесет години, мамо Ксърик — не се стърпя Майлс.

Отново настъпи кратка пауза.

— Виж, ще го кажа отново — нетърпеливо почна Майлс. — И ще го повтарям, докато не му го кажете. Не мога да осъдя невинен човек. Моите лекарства за признаване на истината няма да ми позволят. Лем самичък може да се оправдае. Трябва само да дойде. Кажи му, моля те! Наистина те моля!