Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 28

— За тях е трудно — вдигна рамене Дий. — На централните органи е лесно да създават закони, но тези хора тук носят ежеминутно последиците от тях. Те имат толкова малко средства за съществуване, а новите закони ги задължават да отделят и за непълноценни хора. Старите закони бяха справедливи за онези дни. Днес се чудим колко реформи можем да си позволим, като се опитваме да подражаваме на галактиките.

„И какво е твоето определение за непълноценни хора, Дий?“

— Но средствата им за съществуване нарастват — каза Майлс. — Места като това вече не са застрашени от гладна смърт през зимата. Не са изолирани, могат да получат помощ от един или друг областен център по разпореждане от канцеларията на императора… ние все по-често установяваме връзка. Освен това… освен това ти ги подценяваш, може би.

Дий иронично повдигна вежди. Пим проучваше със скенера си още една пътека в шубраците около колибата. Майлс се обърна да вземе изстиналата чаша чай и видя леко движение. Зад пердето на отворения прозорец мама Карал стоеше неподвижна и слушаше. Откога? Откогато беше извикал нейното момче, Зед, предположи Майлс, и с това беше привлякъл вниманието й. Очите му срещнаха нейните. Тя повдигна брадичка, подсмъркна и пусна края на пердето. Кимнаха си. Мама Карал се върна към работата си преди Дий, който наблюдаваше Пим, да я забележи.

* * *

Карал и Алекс се върнаха, по понятни причини, чак за вечеря.

— Изкарах шест души да търсят — докладва Карал на Майлс на верандата, която вече се оформяше като щаб-квартира. Очевидно не бе спирал от обяд. Лицето му бе потънало в пот и изопнато от физическо и емоционално напрежение. — Но все пак мисля, че Лем е избягал в планината. Може да минат дни преди да го открием. Има буквално стотици места, където може да се скрие.

Карал не можеше да не знае къде е Лем.

— А не мислиш ли, че може да е отишъл при роднини? — попита Майлс. — Ако възнамерява да се крие дълго, трябва да има възможност да получава информация. Ще го приемат ли?

— Трудно е да се каже. — Карал разпери ръце. — За тях това е… тежък проблем, господарю.

— Хм.

Колко дълго можеше да издържи Лем Ксърик сред шубраците все пак? Целия си живот… целия си скапан живот… е прекарал тук, в долината Силви. Майлс разсъждаваше върху внезапно настъпилата промяна. Преди една седмица Лем Ксърик е бил млад съпруг и всичко му е било наред: дом, жена, семейство, щастие. По стандартите на долината Силви той имаше комфорт и сигурност. Колибата му, Майлс не беше пропуснал да забележи, макар и проста, беше поддържана с любов и старание, нямаше мръсотия, нямаше нищета. Разбира се, през зимата е било трудно. Сега Ксърик беше преследван беглец, малкото, което бе притежавал, бе изгубено за един миг. Без да има какво да го крепи, щеше ли да продължи да се крие? Ако не се страхуваше от нищо, щеше ли да има желание да се върне към руините на своя живот?