Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 121

Майлс замълча замислен, изправи се, колкото му позволяваше гърбът.

— Прочети ми твоето Свето писание, Сюгър. Пълния текст. — Той затвори очи за по-добро съсредоточаване, както и да не даде възможност на Оливър да прекъсва четенето.

Сюгър нервно си прочисти гърлото и започна:

— Защото те ще бъдат спасени. И те тръгнаха към портата. Обърнете внимание, че градът беше разположен върху голям хълм, но поклонниците продължиха с лекота нагоре, защото двама души ги водеха за ръце. И те бяха оставили смъртните си облекла в реката, защото макар че бяха влезли с тях, бяха излезли без тях. Вървяха нагоре много живо и бързо, през основата, върху която градът се издигаше по-високо от облаците. Поради това минаха през въздушни пространства… Тук свършва — добави извинително той. — Толкоз има върху този откъснат лист. Не съм сигурен какво означава.

— Вероятно означава, че нататък ще трябва да изпровизираш — подсказа му Майлс и отново отвори очи. Значи това бе текстът, върху който Сюгър градеше своите надежди. Майлс трябваше да признае, че последният ред в частност го разтърси, почувства хлад, сякаш имаше в корема си студени червеи. Така да бъде.

— Ето, Оливър. Това предлагам. Единствената надежда, заради която си заслужава да дишаме въздуха. Спасение.

— Много възвисено — присмя се Оливър.

— Възвисени — такива възнамерявам да направя всички ви. Трябва да разбереш, Оливър, че аз съм фундаменталист. Аз приемам моето Свето писание много буквално.

Оливър отвори уста, после шумно я затвори. Майлс беше ангажирал цялото му внимание.

„Най-после достигнах до съзнанието му! — Майлс въздъхна вътрешно. — Установихме връзка.“

— Ще трябва чудо, за да се възвисим всички — каза Оливър.

— Моята религия не е за избрани. Тя е за масите. Дори… за грешници. Небето е за всички. Но чудесата по своята природа трябва да дойдат отвън. Ние не ги носим в джобовете си…

— Естествено — промърмори Оливър и погледна голото тяло на Майлс.

— …ние можем само да се молим, да се подготвим за по-добър свят. Но чудесата стават замо за подготвените. Ти подготвен ли си, Оливър? — Майлс се наведе напред, гласът му трептеше от напрежение.

— Аз… — Гласът на Оливър заглъхна. Той погледна за потвърждение, доста странно, към Сюгър. — Този човек истински ли е, Сюгър?

— Той мисли, че е лъжлив — каза иронично Сюгър, — но не е. Той е истинският Един от плът и кръв.

Студените червеи отново се раздвижиха. Работата със Сюгър, реши Майлс, бе като фехтовка в зала с огледала. Целта, макар и истинска, никога не е там, където трябва да бъде.

Оливър пое дъх. Лицето му изразяваше надежда и страх, вяра и съмнение.

— Как ще бъдем спасени, отче?

— Наричай ме брат Майлс. Да. Кажи ми… колко покръстени можеш да доведеш със собствената си гола, без чужда помощ, сила?

Оливър изглеждаше изключително замислен.

— Просто нека видят светлината и ще я последват навсякъде.

— Добре… добре… спасението е за всички, разбира се, но може да има някои временни практически предимства за поддържане на духа на свещенослужителите. Искам да кажа, блажени са и онези, които не виждат и все пак вярват.