Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 122

— Вярно е — съгласи се Оливър. — Но ако твоята религия не направи чудо, сигурно ще последва човешка жертва.

— Ах… точно така. — Майлс преглътна. — Ти си човек със силно проникновение.

— Това не е проникновение — каза Оливър. — Това е персонална гаранция.

— Да, добре… да се върнем на въпроса. Колко последователи можеш да събереш? Говоря за тела, не за души.

Оливър се намръщи все още предпазлив.

— Може би двадесет.

— Може ли някой от тях да доведе други? Да намери още последователи?

— Може би.

— Направи тези двадесет души твои ефрейтори. Мисля, че е по-добре да не вземаме под внимание предишните чинове. Наречи го… „Армия на преродените“. Не. „Реформаторска армия“. Тялото се е разпаднало като гъсеница в какавидата си, в отвратителна зелена мръсотия, но ние ще го обновим в пеперуда и то ще отлети надалеч.

Оливър отново подсмъркна.

— Каква реформа предвиждаш?

— Само една, мисля аз. Храната.

Оливър го погледна невярващо.

— Сигурен ли си, че това, което си намислил, не е просто измама, за да вземеш повече храна за себе си?

— Вярно, огладнявам… — Майлс прекъсна шегата като видя, че Оливър остана ледено равнодушен. — Но и другите са гладни. От утре всички ще получават храна от ръцете ни.

— За кога искаш тези дванадесет души?

— До следващото раздаване на храна. — Беше успял да изкара мъжа от апатията.

— Толкова скоро?

— Ти разбираш, Оливър, че вярата до известна степен е илюзия, която се подхранва нарочно.

— Ти сигурно бързаш.

— Да не искаш да кажеш, че си зает? Че имаш час при зъболекаря? Според мен нямаш. Освен това аз съм наполовина на теб. Трябва да се движа два пъти по-бързо, за да запазя инерцията. Не по-малко от двадесет. До следващото раздаване на храна.

— И какво мислиш, че ще можеш да направиш с двадесет души?

— Ще блокираме купа с храна.

Оливър сви презрително устни.

— Не, с двадесет души няма да можем. Не става. Освен това вече сме го правили. Нали ти казах — тук имаше истинска война. Ще се превърне в кланица.

— …и тогава, след като го вземем… ще го преразпределим. Честно и справедливо, по едно блокче на човек, всичко контролирано и мирно. На грешници и на праведници. При следващото раздаване на храна всеки, който е бил ощетен, ще дойде при нас. И тогава ние ще бъдем в състояние да се справим с тежките случаи.

— Ти не си с всички си. Ти не можеш да го направиш. Не с двадесет души.

— Нима съм казал, че ще имаме само двадесет души? Сюгър, казвал ли съм такова нещо?

Сюгър, който слушаше възхитен, поклати отрицателно глава.

— Е, не умирам от желание да се пъхам между шамарите, освен ако ти нямаш някакви осезаеми средства за поддръжка — каза Оливър. — Могат да ни убият.

— Могат — съгласи се дръзко Майлс. Но човек все трябваше да започне от някъде. Неговите въображаеми лостове щяха да свършат добра работа. — Аз ще намеря петстотин войници за свещената кауза при раздаването на храна.

— Ако го направиш, ще обиколя този лагер на ръце — възрази Оливър.

Майлс се усмихна.

— Държа на казаното, сержант. Най-малко двадесет. При раздаването на храна. — Майлс стана. — Хайде, Сюгър.