Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 120
Лоис Макмастър Бюджолд
— Добре. — Майлс дръпна Сюгър на крака. — Да отидем и да просветим непросветените.
Сюгър неочаквано се засмя.
— Някога имах един първи сержант, който обичаше точно със същия тон да казва: „Ела да сритаме някой задник“.
— Може и ние да стигнем дотам — намръщи се Майлс. — Ти разбираш, че универсалното членство в това паство няма да стане съвсем доброволно. Но остави набирането на членове на мен, чуваш ли?
Сюгър поглаждаше космите по брадата си и гледаше Майлс през спуснати мигли.
— Писар, а?
— Точно така.
— Слушам, сър.
Започнаха с Оливър.
Майлс му махна за поздрав.
— Може ли да влезем в твоя офис?
Оливър потри носа с опакото на ръката си и подсмръкна.
— Позволи ми да ти дам един малък съвет, момче. Откажи се от тези мераци. Вече сме опитвали всички възможни номера. Дори с болните. Всичките пропаднаха.
— Много добре. — Майлс седна и кръстоса крака край постелката на Оливър, но не много близко. Сюгър приклекна зад рамото на Майлс, сякаш готов при необходимост да се изтегли. — Тогава ще ти кажа направо. Не ми харесва как са устроени нещата тук.
Оливър изкриви иронично уста, но не каза нищо. Не беше необходимо.
— Аз ще ги променя — добави Майлс.
— Глупости — каза Оливър и се обърна на другата страна.
— Започвам тук и сега.
След миг мълчание Оливър изръмжа:
— Върви на майната си преди да ти се случи нещо.
Сюгър понечи да стане. Майлс ядосано му направи знак да не става.
— Оливър е бил командос — прошепна разтревожено Сюгър. — Може да ти откъсне главата.
— Девет десети от хората в лагера могат да го направят, включително и жените — отговори Майлс. — Това съображение отпада.
Майлс се наведе напред, хвана брадата на Оливър и я изви към себе си. При тази опасна тактика Сюгър шумно пое дъх през стиснати зъби.
— Ето какво ще ти кажа за този цинизъм, сержант. Това е най-опортюнистичната морална позиция във Вселената. Много удобна. Щом нищо не може да се направи, значи можеш да си лежиш тук и да си гниеш в пълно спокойствие.
Оливър свали ръката на Майлс, но не се обърна. Очите му горяха от ярост.
— Сюгър ли ти каза, че съм бил сержант? — изсъска той.
— Не, написано е на челото ти с огнени букви. Слушай, Оливър…
Оливър се претърколи и се изправи. Сюгър трепна, но не побягна.
— Ти ме чуй, мутант — изръмжа Оливър. — Всичко това вече го изпробвахме. Правихме упражнения, играхме игри, чистихме се, вземахме студени душове, само че сега няма студени душове. Пяхме песни и изнасяхме представления. След това правихме грехове и секс, и садизъм, докато ни се доповръща. Да не би да си мислиш, че си първият реформатор, който стъпва тук?
— Не, Оливър. — Майлс се наведе към него, очите му се забиха като огнени свредели в очите на Оливър. Гласът му стихна до шепот. — Мисля, че съм последният.
Оливър замълча за момент, след това избухна в смях.
— Велики Боже, най-после Сюгър намери сродна душа. Двама умопобъркани събрани заедно, точно както се казва в Светото му писание.