Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 123

Оливър махна с ръка раздразнено и те си тръгнаха. Когато Майлс погледна назад през рамо, Оливър беше станал и отиваше към една група, очевидно при свои познати.

* * *

— Откъде ще вземем петстотин войници преди следващото раздаване на храна? — попита Сюгър. — Най-добре е да те предупредя: Оливър беше най-лекия случай, който имах предвид. Следващият ще бъде по-труден.

— Какво? — възкликна Майлс. — Толкова бързо ли се стопи твоята вяра?

— Вярвам — каза Сюгър, — но просто не разбирам. Може би това ме прави щастлив, не зная.

— Изненадан съм, Сюгър. Мислех, че е съвсем очевидно. Оттук. — Майлс посочи през лагера към неотбелязаната граница на женската група.

— Ох. — Сюгър рязко спря. — Ох, не съм сигурен, Майлс.

— Да. Да тръгваме.

— Човек не може да влезе там без операция за промяна на пола.

— Какво, нима като вдъхновен от Бога ти не си се опитал да проповядваш Светото писание на жените?

— Опитах се. Набиха ме. След това опитвах навсякъде.

Майлс спря, стисна устни и го изгледа. Изучаваше Сюгър.

— Не е било поражение, иначе ти не би чакал толкова време, за да ме срещнеш. Не е ли било… ах, срам, който те е лишил от решителност? Или си правил нещо друго в тази среда?

Сюгър поклати глава.

— Нищо такова. С изключение може би на пороците на лишението. Просто нямах желание да ги безпокоя повече.

— Цялото това място страда от тези пороци. — Майлс беше доволен, че Сюгър не е някой самонадеян изнасилвач. Той огледа сцената, анализира картината за местоположение, групиране, дейност. — Да… натискът на хищника създава стадно поведение. При общественото разслоение тук… натискът трябва наистина да е много висок, за да сплоти толкова голяма група. Но откакто съм тук, не забелязах никакви инциденти…

— Случват се понякога — каза Сюгър. — При лунни фази или нещо от този род.

Лунни фази! Правилно. Майлс отправи беззвучно една благодарствена молитва към всички възможни богове… на Онзи, на Когото се дължи… че сетаганданците заедно с другите имунизации изглежда са имплантирали в пленничките някакъв антиовулант. Да бъде благословен онзи отдавна забравен индивид, който е включил тази клауза в Хартата на Междузвездния комитет за военнопленници. И все пак би ли било наличието на бременности, кърмачета и деца между пленниците друга дестабилизираща… или стабилизираща сила, по-дълбока и по-силна от всички останали човешки достойнства, които сетаганданците така успешно бяха разрушили? От чисто логическа гледна точка Майлс беше доволен, че въпросът е само теоритически.

— Е… — Майлс пое дъх и предизвикателно нахлупи над очите си въображаема шапка. — Аз съм нов тук и поради това временно необременен. Нека онзи, който е безгрешен, пръв хвърли камък върху мен. Освен това аз имам предимство за такъв вид преговори, тъй като очевидно не представлявам заплаха. — Той тръгна напред.

— Ще те чакам тук — извика Сюгър и клекна там, където си беше.

Майлс подбра тръгването си напред така, че да пресече пътя на един патрул от шест жени, които обикаляха около своя периметър. Той се изправи пред тях, свали въображаемата си шапка и я постави деликатно пред чатала си.