Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 119

— Това — произнесе на глас Майлс — изисква основна промяна на плановете.

Изправи се и тръгна да търси Сюгър.

* * *

Намери го недалеч, клекнал на пети да чертае в калта. Сюгър го погледна и се усмихна.

— Оливър заведе ли те при… твоя братовчед?

— Заведе ме, но отидох твърде късно. Той умира.

— Да… точно от това се страхувах. Съжалявам.

— И аз. — За момент Майлс се разсея от целта поради внезапно любопитство. — Сюгър, какво правят тук с телата на мъртвите?

— Има нещо като бунище до стената, ей натам. От време на време куполът се изтегля и го обгръща по същия начин, по който се вкарва храната и новите пленници. Обикновено когато тялото се издуе и започне да мирише, някой го завлича там. И аз понякога го правя.

— Предполагам, че няма възможност някой да се мушне в бунището, нали?

— Те изгарят с микровълни всичко преди порталът да се отвори.

— Ясно. — Майлс пое дълбоко дъх.

— Сюгър, осени ме прозрение. Аз съм другият Един.

Сюгър кимна без да се изненада.

— Знаех го.

Майлс беше затруднен. Това ли бе единствената реакция?… Беше очаквал нещо по-възторжено, някаква преценка за и против.

— Разбрах го във видение — заяви драматично той, както изискваше начертаният сценарий.

— О, така ли? — възкликна любопитна Сюгър. — Никога не съм имал видение — завистливо добави той. — Винаги е трябвало да си го представям, разбираш, от контекста. Като как изглежда? Като транс?

„По дяволите, а аз си мислех, че този човек разговаря с феи и ангели…“ Майлс предпазливо заотстъпва.

— Не, видението е като мисъл, но по-специална. То атакува волята… изгаря като страст, само че не е толкова лесно да се задоволи. Не е като транс, защото те тласка навън, не навътре. — Майлс се подвоуми несигурен. Беше казал повече, отколкото бе възнамерявал.

Сюгър изглеждаше много окуражен.

— О, много добре. За момент се изплаших да не си от онези, които започват да говорят за хора, невидими за никой друг.

Майлс неволно вдигна очи нагоре, след това погледна право в Сюгър.

— …значи това е видение. Да, изпитвал съм такова чувство. — Изглежда, очите му се фокусираха.

— Досега не го ли знаеше? — попита иронично Майлс.

— Не по име… не е приятно да имаш видения. Дълго време се опитвах да ги избягвам, но Господ намира начини да попречи на човешките хитрости.

— Ти си прекалено скромен, Сюгър. Повярвал си в твоето Свето писание, а не вярваш на себе си. Не знаеш ли, че на когото е възложена мисия, му е дадена и сила да я изпълни?

Сюгър въздъхна с радостно задоволство.

— Знаех, че е работа за двама. Точно както се казва в Светото писание.

— Хм, правилно. Сега сме двама. Но трябва да сме повече. Предполагам, че е най-добре да започнем с твоите приятели.

— Това няма да ни отнеме много време — каза кисело Сюгър. — Надявам се, че знаеш и втората стъпка.

— Тогава да започнем с твоите врагове. Или с онези, с които само се поздравяваш. Или с първото окървавено тяло, което срещнем. Няма значение откъде ще започнем, защото аз възнамерявам в края на краищата да привлечем всички. Всички, до последния. — През ума му мина подходящ цитат и той възторжено го издекламира: „Който има уши, нека слуша“. Всичките. — При тези думи Майлс отправи в сърцето си една искрена молитва.