Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 118

Изискано мъчение… Майлс отново се върна на разпоредбите в Хартата на Междузвездния комитет за военнопленници, подписана и от Сетаганда. Толкова квадратни метра площ на човек, да, това сигурно е изпълнено. Никой пленник да не бъде затварян в единична килия за повече от двадесет и четири часа… с изключение на затворилите се в себе си полудели — и това се спазваше. Никакви тъмни периоди по-дълги от дванадесет часа — това беше лесно, нямаше изобщо никаква тъмнина; вместо това непрекъснато ослепителна дневна светлина. Бой… наистина нямаше, пазачите можеха с чиста съвест да кажат, че не са докосвали с пръст пленниците. Те само наблюдаваха как пленниците се бият помежду си. Изнасилванията, още по-строго забранени, несъмнено се спазваха по същия начин.

Майлс беше видял какво могат да направят с изискваните от Хартата на Междузвездния комитет за военнопленници две стандартни блокчета храна на пленник на ден. Борбата за плъхови блокчета беше решена особено жестоко. Никой не можеше да пропусне да участва в нея (той потри къркорещия си стомах). Сетаганданците може би бяха сложили началото на тази борба чрез подаване на по-малък брой блокчета. А може и да не бяха… първият пленник, взел две блокчета, вместо едно, беше оставил някой друг без храна. Следващият път този някой може би е взел три блокчета, за да компенсира загубата, и така тази практика е нараснала като лавина и е премахнала всякаква надежда за ред, изправила е групите една срещу друга, хората един срещу друг, довела е до животински бой два пъти на ден, което пък непрекъснато напомня на пленниците за тяхната безпомощност и падение. Никой не може дълго да стои настрана от тази борба, освен ако не е решил доброволно да се подложи на бавна гладна смърт.

Принудителен труд също няма… Естествено. Това би изисквало въвеждането на ред. Достъп до медицински персонал… осигурен. Тук между тези хора сигурно имаше медици от различни бойно подразделения. Той отново прегледа наум този параграф… Боже Господи, в него наистина се казва само „персонал“. Нищо не се говори за лекарства, само за медицински персонал. Доктори и медици с празни ръце. Той оголи зъби в нерадостна усмивка. Точен списък на пленниците беше надлежно изпратен според изискванията. Но нямаше никаква друга връзка.

Връзка. Тази липса на новини от външния свят може би скоро щеше да го подлуди. Беше лоша като молитва, като говорене на Бога, който никога не отговаря. Нищо чудно, че всички тук изглеждаха засегнати от нещо като солипсистична шизофрения. Техните съмнения заразиха и него. Имаше ли все още някой там? Можеше ли гласът му да бъде чут и разбран?

Ах, сляпа вяра. Той стисна дясната си ръка, сякаш чупеше яйце.