Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 116

— Хей, Сюгър!

— О, ето те и теб. — Сюгър се обърна, усмихна се и отиде при него. — Изгубих те. — Той изчисти калта от веждите си. — Никой не иска да слуша.

— Да. Е, повечето сигурно вече са те слушали поне веднъж, нали?

— Сто пъти. Но продължавам да си мисля, че може да съм изпуснал някого. Може би съм изпуснал тъкмо него, другия Един.

— Виж, с удоволствие бих те слушал, но наистина първо трябва да намеря полковник Тримонт. Ти каза, че познаваш някого…

— О, да. Ела.

— Идвам. Кажи, така ли е при всяко раздаване на храна?

— Да.

— Какво пречи на някоя… група… да застане точно на мястото, където се подават кубчетата?

— Храната никога не се дава два пъти на едно и също място. Раздават я на различни места. По едно време много се дискутираше стратегията. Дали е по-добре човек да е в центъра, така че да не е на повече от половин диаметър от храната, или пък да е близко до края, за да бъде поне веднъж между първите. Някои дори разработиха математически модели, вероятности и така нататък.

— Ти коя тактика предпочиташ?

— О, аз нямам определено място, просто обикалям и… както се случи. — Дясната му ръка докосна парцала. — Във всеки случай това не е най-важното. Все пак добре беше да хапна… днес. Коя дата сме?

— 2 ноември 1997. По летоброенето на Земята.

— О? Само толкова? — Сюгър подръпна брадата си. — Мислех, че съм по-дълго тук. А не са минали и три години. Нали разбираш, тук вътре няма ден и нощ.

— Разбирам — каза Майлс. — Значи плъховите блокчета винаги ги дават на такива купчини, така ли?

— Да.

— Адски оригинално.

— Да — въздухна Сюгър. В тази въздишка, в потръпването на ръцете беше скрит едва поносим гняв. „Значи моят луд не е прост човек…“

— Стигнахме — добави Сюгър. Бяха спрели пред една група наредени приблизително в кръг постелки. Един мъж ги погледна и се намръщи.

— Махай се, Сюгър! Нямам настроение да слушам проповедите ти.

— Това ли е полковникът? — прошепна Майлс.

— Не, този е Оливър. Познавам го… познавах го. Беше във Фалоу Кор — шепнешком отвърна Сюгър. — Той може да те заведе при него.

Сюгър избута Майлс напред и каза високо:

— Това е Майлс. Нов е. Иска да говори с теб. — И се отдръпна. Изглежда, даваше си сметка за непопулярността си.

Майлс проучваше следващата си връзка във веригата. Оливър беше успял да опази сивата си пижама, постелката и чашата, което напомни на Майлс за собствената му голота. От друга страна, изглежда, Оливър нямаше спечелени по нечестен път вещи. И той беше як като начумерената петорка, която го бе посрещнала, но приликата свършваше дотук. Това беше добре. Не че Майлс в сегашното си състояние имаше основание да се страхува от грабеж.

Оливър го изгледа недоброжелателно, след това, изглежда, се омилостиви и изръмжа:

— Какво искаш?

— Търся полковник Гай Тримонт.

— Тук няма никакви полковници, момче.

— Братовчед е на майка ми. Никой в семейството… никой във външния свят… не е чувал нищо за него след Фалоу Кор. Аз… аз не съм от хората, които са тук. Полковник Тримонт е единствената личност, за която изобщо зная нещо. — Майлс стисна ръце и се опита да си придаде вид на изоставено дете. После го обзе съмнение и той наведе очи. — Жив ли е?