Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 137

Към края на обяснението Бъртън не научи много повече отпреди. Етичните могли да наблюдават миналото с някакъв хроноскоп. И с него правели записи на каквито пожелаели физически обекти. После използвали записите като модели и осъществили възкресението с преобразуватели на енергията в материя.

— А какво би станало — попита Бъртън, — ако създадете две тела на някой човек по едно и също време?

Лога се усмихна лукаво и каза, че правили такива опити. Но само в едното тяло имало живот.

Бъртън също се засмя — като котка, току-що закусила с мишка.

— Мисля, че ме лъжете. Или ми казвате полуистини. Във всичко това прозира измама. Нали човешките същества могат да достигнат такова изключително високо нравствено равнище, че да „продължат нататък“, а защо вие, Етичните, щом сте по-висши, още стоите тук? Защо и вие не сте „продължили нататък“?

Лицата на всички, освен Лога и мъжа с чудатото око, застинаха. Лога се разсмя.

— Твърде остроумно. Великолепен довод. Мога само да ти отговоря, че някои от нас наистина продължават. Но от нравствена гледна точка от нас се изисква повече, отколкото от вас — възкресените.

— И все пак си мисля, че лъжете. Обаче нищо не мога да направя. — Бъртън се озъби. — Поне засега.

— Ако упорстваш в това си отношение, никога няма да продължиш — каза му Лога. — Но смятахме, че ти дължим обяснение какво правим. Когато заловим другите, при които е имало намеса, ще направим същото за тях.

— Да, сред вас има Юда — каза Бъртън, наслаждавайки се на въздействието на тези думи.

Но мъжът със скъпоценния камък в очната кухина се обади:

— Лога, защо не му кажеш истината? Така ще му изтриеш гадната самодоволна усмивчица от лицето и ще го поставиш на мястото му.

Лога се поколеба.

— Както кажеш, Танабур. Бъртън, от този момент ще ти се наложи да бъдеш особено предпазлив. Не бива да се самоубиваш повече и трябва да се бориш за живота си не по-малко свирепо, отколкото на Земята, където си смятал, че имаш само един живот. Броят на възможностите за възкресенията при всеки човек е ограничен. След като бъде надминато някакво число — то е различно при отделните хора и не може да бъде определено точно — психоморфът изглежда вече губи способността си да се съединява с тялото. Всяка смърт отслабва привличането между тялото и психоморфа. И накрая психоморфът стига до точката, от която няма връщане назад. Той се превръща, нека използваме ненаучен термин, в „загубена душа“. Броди безтелесен във вселената. Ние сме способни да усетим тези неслети психоморфи без инструменти, за разлика от психоморфите на, как би ги нарекъл — „спасените“, които изчезват изцяло извън обсега на сетивата ни.

Така че сам виждаш, трябва да се откажеш от тези пътувания чрез смъртта. Тази е причината непрекъснатите самоубийства на горките нещастници, безсилни да се справят с живота, да не са непростим грях, но да бъдат нещо непоправимо.

Другият мъж го прекъсна:

— Предателят, незнайният мръсник, който твърди, че ти помага, всъщност те използва за своите цели. Не ти е казал, че прахосваш своя шанс за вечен живот, като осъществяваш неговите — и своите — планове. Който и да е, той или тя, но е зъл. Зъл, зъл!