Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 128

Устните му мърдаха беззвучно и не спряха през десетте дни, в които той живя. Усилията на Бъртън да го нахрани бяха напразни. Челюстите стискаха като вълчи капан. Гьоринг се стапяше пред очите на Бъртън — плътта изчезваше, кожата изтъняваше и под нея вече се очертаваше скелетът. Една сутрин немецът започна да се гърчи, седна на леглото и изпищя. След секунда беше мъртъв.

От любопитство Бъртън направи аутопсия на трупа с подръчните каменни ножове и обсидианови триони. Пренапрегнатият пикочен мехур се беше пръснал и разлял съдържанието си в тялото.

Бъртън се зае да извади зъбите на Гьоринг, преди да го погребе. Зъбите бяха предмет за размяна, защото наредени на рибешко черво или на сухожилие се превръщаха в много търсени огърлици. Свали и скалпа. Шумерите бяха възприели навика да свалят скалпове от враговете си, индианци-шони от седемнадесети век, живеещи оттатък Реката. Тукашните хора бяха добавили някои цивилизовани подобрения — съшиваха скалповете, за да направят от тях наметала, поли и дори пердета. Скалпът не струваше колкото зъбите на тържището, но си имаше своята цена.

Докато копаеше гроб до голям камък в подножието на планината, Бъртън усети как в миг паметта му сякаш проблесна. Беше спрял за малко, колкото да пийне вода и тогава погледна трупа на Гьоринг. Главата без коса и отпуснатите спокойни черти на лицето, като на спящ човек, като че рязко вдигнаха капака, захлупил спомените му.

Когато се събуди в онова огромно пространство сред редици увиснали във въздуха тела, видя това Лице. Тялото се намираше в съседна редица. Както и при останалите спящи, главата на Гьоринг тогава бе гола. Бъртън бе го зърнал само мимолетно в краткото време, преди да го намерят Пазачите. По-късно, след всеобщото Възкресение, не успя да забележи приликата между спящия мъж и този човек с гъста руса коса.

Но сега знаеше, че преди да възкръснат, мъжът бе висял съвсем наблизо.

Дали беше възможно двама възкресени, които са били преди това на малко разстояние, да попаднат в един и същи затворен процес? Ако предположението му се доближаваше до истината, щом той и Гьоринг умрат горе-долу по едно време, двамата все ще се събуждат един до друг край някой граалов камък. Шегата на Гьоринг за близостта на душите им можеше да се окаже твърде точно попадение.

Бъртън пак се захвана с копаенето на гроба, като неспирно ругаеше — задаваше си толкова въпроси, а знаеше твърде малко отговори. При следваща възможност да докопа някой Етичен, щеше да извлече тези отговори от него, без да подбира средствата.

В последвалите три месеца Бъртън се приспособяваше към чудатото общество в този район. Осъзна, че не може да се откъсне от изучаването на необичайния език, който възникваше от смесването на шумерския и самоанския. Шумерите бяха по-многобройни и техният език надделяваше. Но и тук, както на други места, основният език пострада от собствената си „Пирова победа“. От сливането се получаваше неправилно наречие с по-малко склонения и опростен синтаксис. Употребата на мъжки и женски род лека-полека престана, думите се съкращаваха. Глаголните времена се свеждаха до сегашно, което се използваше и за бъдещето. Наречията за време обозначаваха миналото. Тънкостите в езика биваха измествани от изрази, еднакво разбираеми и за шумерите, и за самоанците, дори отначало да изглеждаха тромави и наивни. А доста от самоанските думи, с променен изговор, изместваха шумерските.