Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 121

Гьоринг заведе в колибата си истинска валкирия — висока шведка от осемнадесети век, с широки рамене и големи гърди. Бъртън си зададе въпроса дали тя трябваше да замени първата жена на Гьоринг — балдъзата на шведския изследовател граф фон Розен. Гьоринг сподели, че тя наистина не само приличала на Карен, но дори имала същия глас. Двамата наглед си живееха щастливо.

Една нощ, по време на неизменния дъжд преди зазоряване, Бъртън изплува от дълбокия си сън.

Стори му се, че дочу писък, но когато съвсем се разсъни, можа да чуе само гръмотевичния трясък на падналата наблизо мълния. Затвори очи, но веднага подскочи. Жена закрещя в някоя съседните колиби.

Стана рязко, дръпна бамбуковата врата и подаде глава навън. Студеният дъжд го заудря по лицето. Всичко тънеше в мрак, освен планините на запад, осветени от проблясъците на мълнии. Една удари толкова близо до него, че той оглуша зашеметен. Обаче успя да различи очертанията на две призрачни фигури до колибата на Гьоринг. Ръцете на немеца стискаха гърлото на неговата жена, която държеше китките му и се опитваше да го отблъсне.

Бъртън затича, подхлъзна се на мократа трева и падна. Точно когато ставаше, следващата светкавица му показа жената на колене, приведена назад, и разкривеното лице на надвесения над нея Гьоринг. В същия миг от колибата си излезе Колоп, който още нагласяше препаската си. Бъртън стана и без да издаде нито звук, затича. Но Гьоринг беше изчезнал. Бъртън коленичи до Карла, сложи ръка на гърдите й, но не усети ударите на сърцето. Още една мълния му позволи да огледа отворената уста и изцъклените очи.

Той се изправи и викна:

— Гьоринг! Къде си?

Нещо удари главата му отзад. Той падна по лице.

Замаян, той направи усилие да се надигне на колене и длани, но още един тежък удар го просна на земята. Наполовина в несвяст, той все пак се претърколи и вдигна ръце и крака, за да се предпази. Гьоринг стоеше над него с тояга в едната ръка. Лицето му беше на луд човек.

След светкавицата настъпи пълен мрак. Нещо бяло и неясно изскочи върху Гьоринг от тъмнината. Двете белезникави тела рухнаха в тревата до Бъртън и се затъркаляха. Крещяха като разгонени котараци и поредната мълния ги освети, вкопчени един в друг.

Бъртън колебливо се изправи на крака и се заклатушка към тях, но го събори тялото на Колоп, захвърлено от Гьоринг. Бъртън стана пак. Колоп скочи и нападна Гьоринг. Последва силен пукот и Колоп се свлече. Бъртън се насилваше да тича към Гьоринг. Но краката му отказваха да се подчинят, носеха го нанякъде под ъгъл, а не към целта. Следващият миг на ослепителна светлина и шум показа Гьоринг като на снимка, замахнал с тоягата си срещу Бъртън.

Ръката на Бъртън изтръпна от удара. Вече не владееше и лявата си ръка, а не само краката си. Но той упорито сви в юмрук дясната си ръка и замахна към Гьоринг. Още един удар. Стори му се, че ребрата му се отделиха едно от друго и потънаха в дробовете. Не можеше да диша и за кой ли път усети под себе си студената мокра трева.