Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 111

Но Бъртън никога не бе чувал двама души, умрели на едно място и по едно време, да бъдат възкресени един до друг. Процесът по избора на място за новия живот беше случаен. Поне така смяташе Бъртън до този момент.

Такова съвпадение можеше да се случи, дори и при шанс едно на около двадесет милиона. Но две, в непосредствена последователност, бяха истинско чудо.

Бъртън не вярваше в чудеса. Всяко събитие се поддаваше на обяснение чрез принципите на науката, стига човек да разполага с всички факти.

Но той не ги знаеше и засега не възнамеряваше да си блъска главата за това „съвпадение“. Решението на друг проблем настоятелно занимаваше вниманието му. Какво трябваше да прави с Гьоринг?

Този тип го познаваше и можеше да го посочи на всеки от Етичните, тръгнали да го търсят.

Бъртън се огледа припряно и забеляза няколко мъже и жени, които идваха към тях с дружелюбни усмивки. Оставаше малко време, колкото да размени две-три думи с Гьоринг.

— Гьоринг, мога да убия или тебе, или себе си. Но не искам да правя нито едното, нито другото, поне засега. Знаеш защо си опасен за мен. Не би трябвало да рискувам с тебе, долна хиена такава. В тебе вече има нещо различно отпреди, но не мога да кажа какво е. Все пак…

Гьоринг, известен със своята издръжливост, вече се опомняше от стъписването. Ухили се многозначително и каза:

— Май те държа точно на мушката, а?

Забеляза озъбената гримаса на Бъртън, бързо вдигна ръка и добави:

— Но аз се заклевам, че на никого няма да разкрия самоличността ти! С нищо няма да ти навредя! Може и да не сме приятели, но най-малкото добре се познаваме, а сега попаднахме в земя на чужди за нас хора. Добре е, когато можеш да видиш поне едно познато лице. Знам, защото доста страдах от самотата, от духовен глад. Мислех, че ще полудея. Отчасти това е причината да се пристрастя към дъвката. Повярвай ми, няма да те предам.

Бъртън въобще не му повярва. Но си каза, че би могъл да му се довери донякъде. Гьоринг имаше нужда от бъдещ съюзник, докато прецени хората в този район и реши какво може и какво не може да прави. Освен това допускаше възможността Гьоринг да се е променил за добро.

„Не, каза си Бъртън. Не. Ето, пак правиш същата грешка. На думи може и да си циник, но винаги твърде лесно си прощавал, винаги си бил готов да пренебрегнеш причиненото ти зло и да дадеш още една възможност на неприятеля си. Бъртън, не бъди глупак и сега.“

Но и след три дни не успя да определи отношението си към Гьоринг.