Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 113

И неизменно видението на Тъмната кула или Великия граал се мержелееше на хоризонта във всяка негова мисъл. Защо ли да си играе на котка и мишка, щом съществуваше възможност да нахлуе в замъка, където според него беше щабът на Етичните? Или ако „нахлуе“ не му изглеждаше най-подходящата дума, то да се промъкне в Кулата, да влезе, както една мишка успява да влезе в къща… или в крепост. Докато котките търсят по други места, мишката ще се мушне тихичко в Кулата, а там вече току-виж мишката се превърнала в тигър.

От тази мисъл се разсмя гръмко и двамата му съжители в колибата го погледнаха с любопитство. Гьоринг и Джон Колоп, англичанин от седемнадесети век. Смехът му беше и подигравка към себе си, заради желанието да изглежда тигър в собствените си очи. Какво му даваше надежда да си въобразява, че той, един самотен човек, може с нещо да навреди на същества, преобразуващи лика на планети, възкресяващи милиарди хора, хранещи върнатите към живот? Сви ръце пред очите си и си каза, че в тях и в мозъка, който ги насочва, може би се крие провалът на Етичните. Не знаеше каква страхотия съдържа в себе си. Но те се плашеха от него. Само ако можеше да научи защо…

И затова смехът му само отчасти звучеше подигравателно. Нещо в съзнанието на Бъртън поддържаше вярата му, че е тигър сред хората. За какъвто се смята човек — такъв е, промърмори Бъртън.

Гьоринг каза:

— Приятелю, смехът ти е особен. Някак женствен за един толкова мъжествен човек. Прилича ми на… на хвърлен камък, подскачащ по заледено езеро. Бих могъл да го оприлича и на вой на чакал.

— Имам в себе си по нещо и от чакала, и от хиената — отвърна Бъртън. — Така казваха онези, които ме клеветяха и хулеха. И бяха прави. Но аз съм и нещо друго.

Стана от леглото си и започна да се упражнява, за да раздвижи омекналите от съня мускули. След няколко минути щеше да отиде при грааловия камък до Реката, за да напълни граала си. След това за около час патрулите щяха да огледат цялата територия. Идваше ред на строевата подготовка, последвана от обучение за бой с копие, боздуган, прашка, сабя от обсидиан, с лък и стрели, с кремъчна брадва и с крака и ръце. Един час за почивка, обяд и разговори. След това един час изучаване на езика. Двучасова смяна в работата по изграждането на укрепленията, обозначаващи границите на държавицата. Половин час почивка, после задължителния пробег от една миля за издръжливост. Вечеря от граалите и свободна вечер освен за онези, които застъпваха на пост или имаха други задължения.

Подобен график и подобни занимания съществуваха в безбройни малки държави нагоре и надолу по Реката. Почти навсякъде хората воюваха или се готвеха за война. Гражданите бяха длъжни да поддържат бойната си форма и да се сражават колкото може по-добре.

А и тренировките запълваха времето на същите тези граждани. Колкото и да дотягаше еднообразието на военния живот, пак беше по-добър от празните размишления с какво да се позабавлява човек. Свободата от грижи за прехраната, наемите, сметките, от досадните дреболии на всекидневните задължения, които поглъщаха времето на земните хора и им даваха поводи да мрънкат — тази свобода невинаги беше благословена. Налагаше се да водят сериозна битка срещу скуката и вождовете на всяка държавица всекидневно си блъскаха главите с какви задачи да натоварят своите хора.