Читать «Чиракът» онлайн - страница 64

— Ето чудноватата част — поясни Арлън.

Все така загледан в камерата, Хойт вдигна дясната си ръка, с дланта напред, сякаш се готвеше да се закълне пред съда, че ще говори само истината. С лявата ръка посочи към отворената си длан. И се усмихна.

— Какво, по дяволите, значи всичко това? — възкликна Канъди.

Джейн не отговори. Мълчаливо проследи с поглед Хойт, който се обърна, мина през изхода и изчезна зад вратата.

— Пусни го пак — промълви едва чуто тя.

— Имаш ли представа какво означават тези движения с ръцете?

— Пусни го пак.

Канъди се намръщи и натисна бутона за превъртане, а после — за възпроизвеждане.

Хойт отново тръгна към вратата. Обърна се. Върна се към камерата, вперил поглед в тези, които го наблюдаваха сега.

Младата жена седеше, напрегнала всяко мускулче на тялото си, с препускащ пулс, в очакване на следващия му жест. Жестът, чието значение вече беше разбрала.

Хойт вдигна длан.

— Спри го! — каза тя. — Точно тук!

Канъди натисна „пауза“.

Хойт стоеше замръзнал на екрана, с усмивка на лице, сочейки с левия показалец разтворената си дясна длан. Тази картина я зашемети.

Арлън беше този, който наруши проточилото се мълчание.

— Какво означава това? Знаеш ли?

Тя преглътна.

— Да.

— Е, какво? — сопна се Канъди.

Джейн разтвори дланите, които до този момент бе държала на скута си, стиснати в юмруци. И на двете се виждаха белезите, оставени от Хойт преди една година — дебели възли, образували се върху двете дупки, разкъсани от скалпелите му.

Двамата полицаи се взряха в белезите й.

— Хойт ли ти ги направи? — попита Арлън.

Тя кимна.

— Ето това има предвид. Затова вдигна длан. — Погледна към телевизора, където Хойт продължаваше да се усмихва, отворил дланта си пред камерата. — Това е малка шега, само между нас двамата. Неговият начин да каже „Здрасти“. Хирургът говори на мен.

— Трябва доста да си му вгорчила живота — отсъди Канъди. Махна с дистанционното към екрана. — Виж това. Все едно казва: „Сега да те видим“.

— Или „Ще се видим“ — додаде тихо Арлън.

Думите му я смразиха. Да, знам, че ще те видя. Не знам само кога и къде.

Канъди натисна бутона за възпроизвеждане и лентата продължи да се върти. Видяха как Хойт свали ръка и се обърна отново към изхода. Джейн се съсредоточи върху вързопа под мишницата му.

— Спри пак — каза тя.

Канъди натисна „пауза“.

Тя се приведе напред и докосна екрана.

— Какво носи според вас? Прилича на навита хавлия.

— Така е — отвърна Канъди.

— И защо му е?

— Не му трябва хавлията. А онова, което е вътре.

Младата жена се намръщи, сетила се за празната табличка край масата, която бе видяла преди малко в операционната зала.

Погледна към Арлън и каза:

— Инструменти. Взел е хирургически инструменти.

Арлън кимна.

— От залата липсва комплект за лапаротомия.

— Лапаротомия ли? Какво е това?

— Медицинският термин за срязване на корема — отговори Канъди.

На екрана Хойт излезе през изхода и сега виждаха само празен коридор, затворена врата. Канъди изключи телевизора и се обърна към нея.

— Както изглежда, вашият човек няма търпение да се залови отново за работа.