Читать «Чиракът» онлайн - страница 66

Ризоли успя да удържи гнева си. И да попита съвсем спокойно:

— Знаеш ли колко души е убил Хойт тази сутрин? Трима, агент Дийн. Един мъж и две жени. Прерязал им е гърлата и си е тръгнал, просто така. По начина, по който винаги успява да го направи. — Вдигна ръце и той се взря в белезите й. — Това е споменът, който ми остави миналата година, току преди да ми пререже гърлото, както смяташе да направи. — Отпусна длани и се засмя. — Така че, напълно си прав. Действително имам проблеми с него.

— Но също така имаш работа за вършене. Тук и сега.

— И я върша.

— Вниманието ти е отвлечено от Хойт. Позволяваш му да ти застане на пътя.

— Единственият проблем, който продължава да ми се изпречва на пътя, си ти. Дори не знам какво правиш тук.

— Сътрудничество между отделните агенции. Не е ли такава линията на партията?

— Само аз съм тази, която сътрудничи. Ти какво ми даваш в замяна?

— А ти какво очакваш?

— Би могъл да започнеш, като обясниш защо се намесва Бюрото. Никога досега не се е появявало в някой от случаите, по които съм работила. Какво прави по-различни семейство Йегър? Какво знаеш за тях, което аз не знам?

— Знам за тях толкова, колкото и ти — отговори той.

Истина ли беше това? Ризоли нямаше представа. Не можеше да разбере този човек. А сега сексуалното привличане бе увеличило още повече объркването й, бе объркало хубавичко цялата разменена помежду им информация.

Дийн погледна часовника си.

— Минава три. Чакат ни.

Тръгна към сградата, но тя не го последва веднага. Остана за миг сама насред паркинга, разтърсена от реакцията си към Дийн. Най-после пое въздух и влезе в моргата, събирайки сили за поредната среща с мъртвите.

Тази среща поне не й преобърна стомаха. Непреодолимата воня на гниене, която я бе накарала да повърне по време на аутопсията на Гейл Йегър, липсваше почти напълно при вторите открити останки. Въпреки това Корсак бе взел обичайните предпазни мерки и тя усети отново миризмата на ментол под носа му. По костите бяха останали само няколко изсушени и приличащи на кожа парчета съединителна тъкан и макар миризмата определено да не беше приятна, поне не я изпрати отново към мивката. Беше твърдо решена да не позволи снощната излагаща я сцена да се повтори, особено сега, когато Гейбриъл Дийн стоеше точно срещу нея, и можеше да вижда всяко трепване на лицето й. Запази стоическо изражение, докато д-р Айлс и криминалният антрополог, д-р Карлос Пепе, разпечатваха кутията, извадиха внимателно скелета и го разположиха върху застланата с чаршаф маса на моргата.

Приведеният като гном шейсетгодишен д-р Пепе се вълнуваше като дете, докато вадеше съдържанието от кутията и се взираше във всяка кост така, сякаш виждаше чисто злато. Докато Ризоли виждаше само колекция от изцапани с пръст кости, лишени от характерни особености като клонки от дърво, д-р Пепе виждаше лъчеви кости, лакътни кости и ключици. Той ги разпозна експедитивно и ги подреди в анатомична позиция. Разделените ребра и гръдна кост издрънчаха върху покритата с чаршаф маса от неръждаема стомана. Прешлените, два от които бяха съединени по хирургически път, образуваха нещо като верига, спускаща се надолу в средната част на масата до кухия пръстен на малкия таз, оформен като мъртвешка царска корона. Костите на ръцете образуваха копиевидни крайници, завършващи със струпване на нещо като кални камъчета; това всъщност бяха костиците, придаващи невероятната сръчност на човешките длани. Веднага се забелязваше доказателството за някаква стара травма: стоманени хирургически игли в лявата бедрена кост. Най-горе на масата д-р Пепе постави черепа и отделената долна челюст. Златни зъби блестяха през засъхналата пръст. Сега вече всички кости бяха по местата си.