Читать «Чиракът» онлайн - страница 62

— Не са ли извикали? Не са ли предупредили надзирателя?

— Би било трудно да издадат какъвто и да било звук. И двете жени са били с прерязан ларинкс.

Джейн се приближи до горната страна на масата и погледна стойката, от която висеше найлонов плик с някакъв разтвор; пластмасовата тръбичка, излизаща от нея, се бе проточила към локвата вода на пода. Под масата се виждаше счупена стъклена спринцовка.

— Били са го включили към системата — отбеляза тя.

— Направили са го още в спешното отделение — обясни Арлън. — Докарали го веднага, след като хирургът на долния етаж го прегледал. Диагнозата е била спукан апендикс.

— Защо хирургът не е дошъл с него? Къде е бил?

— Преглеждал друг пациент в спешното. Дошъл вероятно десет-петнайсет минути след това, което се е случило. Минал през двойната врата, видял мъртвия надзирател, проснат в приемната част, и се спуснал право към телефона. Практически целият персонал на спешното отделение нахлул, но за никоя от жертвите не можело да се направи нищо.

Джейн погледна към пода и видя преплетените отпечатъци от твърде много обувки, следи от прекалено голям хаос, за да може да се направи някакъв извод за събитията.

— Защо надзирателят не е бил тук, вътре, за да наблюдава затворника? — попита тя.

— Предполага се, че операционната зала е стерилна зона. Не се допуска влизане с дрехи от улицата. Вероятно са му казали да чака пред залата.

— Но нали политиката на затворническите заведения е обитателите им да бъдат с белезници през цялото време, докато са извън сградата на затвора?

— Да.

— Дори в операционната зала, дори под упойка. Кракът или ръката на Хойт е трябвало да бъдат закрепени с белезници за операционната маса.

— Така е, трябвало е.

— Намерихте ли белезниците?

Арлън и Канъди се спогледаха.

— Те лежаха на пода, под масата — отговори Канъди.

— Значи все пак е бил с белезници.

— До известно време, да…

— Защо са ги махнали?

— Може би поради медицински съображения? — предположи Арлън. — За да го включат към друга система? За да го преместят в друго положение?

Ризоли поклати глава.

— Тогава щеше да се наложи да извикат надзирателя, за да отключи белезниците. А надзирателят нямаше да излезе от залата, оставяйки там затворника си без белезници.

— В такъв случай той трябва да е проявил безразличие — отсъди Канъди. — Всички в спешното отделение са останали с впечатление, че Хойт е много зле и че е измъчван от прекалено силни болки, за да предприеме каквото и да било. Очевидно не са очаквали…

— Божичко — прошепна младата жена. — Не е изгубил уменията си.

Погледна към количката на анестезиолога и видя, че едно от чекмеджетата беше отворено. Вътре, под яркото осветление на операционната зала, проблясваха шишенца с тиопентал. Упойващо вещество. „Готвели са се да го приспят — помисли си тя. — Той лежи на масата, с включена към вената на ръката система. Охка, с изкривено от болка лице. Те нямат представа какво ще се случи; вниманието им е погълнато от работата. Сестрата обмисля кои инструменти да извади, от какво ще има нужда лекарят. Анестезиологът пресмята дозите на лекарствата, следейки пулса на сърцето на пациента в монитора. Може би вижда ускоряване на пулса и решава, че това е резултат от болката. Не си дава сметка, че той се готви да атакува. Да убива.“