Читать «Чиракът» онлайн - страница 65

Пропяването на мобилния й телефон я накара да трепне. Усещаше бесните удари на сърцето си, докато вадеше телефона. Двамата мъже я гледаха, затова се изправи и се обърна към прозореца, преди да отговори.

Беше Гейбриъл Дийн.

— Знаеш ли, че имаме среща с криминалния антрополог в три часа? — започна той.

Ризоли погледна часовника си.

— Ще бъда там навреме — отвърна тя.

— Къде си?

— Виж, ще бъда там, разбра ли?

И затвори. Пое дълбоко въздух, загледана през прозореца. „Няма да издържа — помисли си тя. — Чудовищата ми въздействат прекалено силно…“

— Детектив Ризоли? — обади се Канъди.

Обърна се към него.

— Съжалявам. Трябва да се връщам в Бостън. Ще ми се обадите ли веднага, щом научите нещо за Хойт?

Той кимна. Усмихна се.

— Няма да мине много време преди да научим нещо, предполагам.

Последният човек, с когото имаше желание да разговаря, беше Дийн, но щом влезе в паркинга на сградата на съдебните лекари, видя именно него да слиза от автомобила си. Бързо паркира и изключи двигателя, като мислеше, че ако просто изчака няколко минути, той ще влезе пръв в сградата и така ще избегне ненужния разговор с него. За нещастие той вече я беше забелязал и стоеше на паркинга, за да я изчака, като неизбежна пречка. Нямаше друг избор, освен да се примири с компанията му.

Джейн излезе под безмилостните лъчи на слънцето и тръгна към агента на ФБР с походка на човек, който няма време за губене.

— Ти така и не се върна на срещата тази сутрин — отбеляза той.

— Маркет ме извика в офиса си.

— Той ми каза за случилото се.

Младата жена спря и го погледна.

— Какво ти каза?

— Че един от старите ти извършители е навън.

— Точно така.

— И че това те е разтърсило.

— Маркет и това ли ти каза?

— Не. Но тъй като не се върна на срещата, предположих, че си разстроена.

— Други въпроси се нуждаеха от моето внимание.

Тръгна към сградата на съдебните лекари.

— Вие ръководите този случай, детектив Ризоли — извика след нея той.

Джейн спря и се обърна, за да го погледне.

— Защо чувстваш нужда да ми го припомниш?

Той тръгна бавно към нея, докато се приближи толкова, че придоби заплашителен вид. Може би точно това бе и неговото намерение. Сега стояха лице срещу лице и въпреки че никога нямаше да отстъпи, Ризоли не успя да предотврати изчервяването си под втренчения му поглед. Не само физическото му превъзходство я накара да се почувства заплашена; дори по-силен ефект оказа внезапното осъзнаване на факта, че този мъж беше привлекателен, една наистина перверзна реакция в светлината на гнева й. Опита се да потисне привличането, но то вече бе забило ноктите си в нея и тя не успя да се отърси.

— Този случай ще изисква пълното ни внимание — заяви Дийн. — Виж, разбирам, че си разстроена заради бягството на Уорън Хойт. Това е достатъчно, за да разтърси всяко ченге. Достатъчно, за да го извади от равновесие…

— Почти не ме познаваш. Не се опитвай да ми бъдеш психоаналитик.

— Просто се питам дали се чувстваш достатъчно фокусирана, за да ръководиш това разследване. Или ще се намесят други проблеми.