Читать «Чиракът» онлайн - страница 63

И тогава… какво се е случило тогава?

Джейн погледна към табличката с инструменти до масата. Беше празна.

— Скалпел ли е използвал? — попита тя.

— Не намерихме оръжието.

— Това е любимият му инструмент. Винаги е използвал скалпел… — Космите на тила й настръхнаха от внезапно възникналата в ума й мисъл. Тя погледна към Арлън. — Възможно ли е да е все още в тази сграда?

— Не е в сградата — намеси се Канъди.

— Преди се е маскирал като лекар. Знае как да се смесва с медицинския персонал. Претърсихте ли тази болница?

— Не е нужно да го правим.

— И как разбрахте, че не е тук?

— Имаме доказателство, че е напуснал сградата. Видеозапис.

Пулсът й се ускори.

— Хванали сте го на охранителните камери?

Канъди кимна.

— Предполагам ще искаш да го видиш лично.

8

— Много е чудновато това, което прави — каза Арлън. — Гледахме няколко пъти записа, но така и не разбрахме.

Бяха слезли на долния етаж, в конферентната зала на болницата.

В ъгъла имаше въртящо се шкафче с телевизор и видео. Арлън остави Канъди да включи апаратурата и да се заеме с дистанционното. Контролът над дистанционното беше алфа-мъжка роля и Канъди изпитваше необходимост да играе тази роля. Арлън беше достатъчно уверен, за да не се нуждае от нея.

Канъди пъхна лентата с думите:

— Добре, нека видим дали бостънската полиция ще успее да разбере.

Това беше равносилно на хвърляне на ръкавица. Натисна бутона за възпроизвеждане на записа.

На екрана се появи затворена врата в края на някакъв коридор.

— Това е поставена на тавана камера в коридор на първия етаж — поясни Арлън. — Вратата, която виждаш, води директно навън, към паркинга за персонала, на изток от сградата. Това е един от четирите изхода. Времето на записа е в долния край.

— Пет и десет — прочете Джейн.

— Според дневника на спешното отделение, затворникът е бил преместен в операционната зала на горния етаж към четири и четирийсет и пет, следователно това се случва двайсет и пет минути по-късно. Сега гледай. Става някъде към пет и единайсет.

На екрана секундите следваха една след друга. И тогава, в пет часа, единайсет минути и тринайсет секунди внезапно се появи някаква фигура и се насочи със спокойна крачка към изхода. Беше с гръб към камерата и те видяха ниско подстригана кафява коса над якичката на бяла лабораторна престилка. Беше с хирургически панталони и хартиени терлици върху обувките. Измина делящото го от вратата разстояние и натисна дръжката, когато внезапно спря.

— Гледай това — обади се Арлън.

Ризоли се приведе напред, с пресъхнало гърло, без да отделя очи от лицето на Уорън Хойт. Стори й се, че той я гледа право в очите. Тръгна към камерата и тя забеляза, че носеше нещо под лявата си мишница. Някакъв вързоп. Продължи да върви, докато застана директно под камерата.