Читать «Чиракът» онлайн - страница 61

— Госпожо? Госпожо?

Двама мъже в цивилно облекло стояха край шкафа с инструменти и я гледаха намръщено. По-високият тръгна към нея, хартиените терлици върху обувките му залепваха на всяка крачка за окървавения под. Беше на около трийсет и пет години и се държеше наперено и с чувство на превъзходство като всички мъже с добре развита мускулатура. „Компенсация за бързо уголемяващото се чело за сметка на оплешивяващата коса“ — помисли си тя.

Преди да бе успял да зададе очевидния си въпрос, тя извади полицейската си значка.

— Джейн Ризоли. „Убийства“. Бостънска полиция.

— Какво прави тук Бостън?

— Съжалявам. Не знам името ви — отговори тя.

— Сержант Канъди. Сектор „Бегълци“.

От щатската полиция на Масачузетс. Понечи да се ръкува с него, но в този момент забеляза, че той е с латексови ръкавици. А и очевидно нямаше намерение да проявява подобна любезност към нея.

— Можем ли да ви помогнем? — попита Канъди.

— Може би аз мога да ви помогна.

Това предложение явно не го очарова особено.

— Как?

Младата жена погледна към многобройните пресъхнали кървави ручейчета по стената.

— Човекът, който е направил това… Уорън Хойт…

— Какво за него?

— Познавам го много добре.

Сега и по-ниският мъж се присъедини към тях. Имаше бледо лице и достойни за Дъмбо уши, но, макар очевидно също да беше полицай, като че ли не страдаше от чувство за териториално разделение като Канъди.

— Хей, аз те познавам. Ризоли. Ти го тикна зад решетките.

— Работих с екипа.

— Не, ти го заклещи в Лития. — За разлика от своя колега той не носеше ръкавици и се ръкува с нея. — Детектив Арлън. Фичбъргска полиция. Дошла си чак дотук само заради това?

— Веднага щом чух. — Отново погледна към стените. — Давате си сметка с кого си имате работа, нали?

Канъди я прекъсна:

— Държим нещата под контрол.

— Запознати ли сте с историята му?

— Знаем какво е направил тук.

— Но него познавате ли?

— Разполагаме с документацията от „Суза-Барановски“.

— Надзирателите там явно не са имали представа с кого си имат работа. Иначе това нямаше да се случи.

— Винаги съм успявал да върна нарушителите зад решетките — заяви Канъди. — Всички допускат едни и същи грешки.

— Не и този.

— Липсва едва от шест часа.

— Шест часа? — Джейн поклати глава. — Смятай, че вече сте го изгубили.

Канъди се наежи.

— Претърсваме квартала. Проверяваме превозните средства. Медиите са вдигнати на крак и снимката му се показва по всички местни телевизионни канали. Както казах, положението е под контрол.

Вместо да отговори, тя насочи вниманието си отново към кървавите ленти по стените.

— Кой е умрял тук? — промълви Ризоли.

— Анестезиологът и операционната сестра — отговори Арлън. — Анестезиологът лежеше тук, в този край на масата. Сестрата беше намерена там, до вратата.