Читать «Чиракът» онлайн - страница 60
Тес Геритсън
Никой не контролираше наоколо. Ризоли спря в болничния коридор, оглеждайки се за униформен полицай, но видя само няколко сестри; две от тях се бяха прегърнали за утеха, другите се бяха скупчили заедно и разговаряха приглушено, с посивели от шок лица.
Джейн се приведе и се мушна под увисналата жълта лента, мина безпрепятствено през двойната врата, която се отвори автоматично, за да я пропусне в приемната част на операционната зала. Видя петната и кървавите отпечатъци от стъпки по пода. Екипът за събиране на доказателствен материал вече прибираше нещата си. Тази сцена на престъплението не можеше да бъде запазена в този си вид; всички очакваха мястото да се освободи, за да го почистят и пуснат отново в употреба.
Но въпреки това, въпреки че мнозина бяха идвали преди пристигането на полицията, Ризоли пак беше в състояние да прочете какво се бе случило в това помещение, защото беше написано с кръв по стените. Видя засъхналите дъги от бликащата кръв от пулсиращата артерия на жертвата. Тя беше изрисувала синусоидна крива по стената и опръскала голямата дъска, на която се записваше дневният график на операциите; на нея отбелязваха номера на операционната зала, имената на пациентите, имената на хирурзите и оперативните процедури. Беше пропаднал графикът за цял един ден. Какво ли бе станало с пациентите, чиято операция бе внезапно отменена, защото хирургическото отделение неочаквано се бе превърнало в местопрестъпление. Какви ли можеха да бъдат последствията от една отложена холецистектомия11, например… или както там се казваше. Пълният график обясняваше защо сцената на престъплението беше обработена толкова бързо. Нуждите на живите трябваше да бъдат посрещнати. Не можеха да затворят дълго най-натовареното хирургическо отделение на град Фичбърг.
Дъгите от пръскаща кръв продължаваха от другата страна на дъската с графика, покрай ъгъла и по другата стена. Тук пиковете бяха по-малки, тъй като систоличното налягане беше намаляло и пулсациите започваха да падат надолу, плъзгайки се все по-близо до пода. Свършваха в малко езерце близо до бюрото за приемане на пациенти.
След бюрото за приемане на пациентите започваше широк коридор с мивки от двете страни, минаващ покрай отделните операционни зали. Мъжки гласове и пукането на радиостанция я привлякоха към отворената врата. Мина покрай редица от мивки, покрай човек от екипа за събиране на доказателствен материал, който почти не я погледна. Никой не оспори правото й да бъде тук, дори когато влезе в операционна зала №4 и спря, ужасена от доказателството за клането. Макар жертвите да ги нямаше, кръвта им беше навсякъде: по стените, шкафчетата и плотовете, както и разнесена по пода от всички, идвали тук след убиеца.
