Читать «Чиракът» онлайн - страница 59

Гласът й бе все така равен. Все така като че ли на някой непознат.

— Трима. Една сестра и анестезиологът, които го подготвяли за операцията. Плюс надзирателя, който го придружил до болницата.

— „Суза-Барановски“ е заведение от шеста степен.

— Да.

— И са го пуснали да отиде в цивилна болница?

— Ако ставаше дума за рутинно приемане, щяха да го транспортират до затворническото отделение на „Шатък“. Но при спешна медицинска ситуация политиката е затворниците да се закарват в най-близкото болнично заведение. И в случая най-близкото е било във Фичбърг.

— Кой е решил, че случаят е спешен?

— Сестрата на затвора. Тя прегледала Хойт и се консултирала с лекаря на затвора. И двамата стигнали до извода, че той се нуждае от спешно внимание.

— Въз основа на какви факти?

В гласа й започнаха да се промъкват остри нотки, първата индикация за появата на емоции.

— Имало е симптоми. Болки в корема…

— Той е учил медицина. Знаел е точно какво да им каже.

— Резултатите от лабораторните изследвания също не били нормални.

— Какви изследвания?

— Нещо, свързано с увеличения брой бели кръвни телца.

— Разбрали ли са с кого си имат работа? Имали ли са поне някаква представа?

— Не можеш да подправиш кръвно изследване.

— Той може. Работил е в болница. Знае как да манипулира лабораторни изследвания.

— Детектив…

— За бога, та той беше точно шибан кръвен лаборант!

Остротата на гласа й я стресна. Гледаше събеседника си, шокирана от своето избухване. И от емоциите, които най-накрая забушуваха в нея. Ярост. Безпомощност.

И страх. През всички тези месеци го беше потискала, защото знаеше, че е необяснимо да се страхува от Уорън Хойт. Той се намираше на място, откъдето нямаше как да стигне до нея, откъдето не можеше да й навреди. Кошмарите бяха просто последствие от шока, ехо от ужаса, който се надяваше с времето да утихне. Но сега страхът беше съвсем логичен и я държеше здраво в зъбите си.

Джейн скочи рязко на крака и понечи да излезе.

— Детектив Ризоли!

Тя спря на прага.

— Къде отивате?

— Мисля, че знаете къде трябва да отида.

— Случаят е под контрола на полицията на Фичбърг и щатската полиция.

— Така ли мислите? За тях той е просто поредният избягал негодник. И очакват той да допусне същите грешки, които правят всички останали. Но той няма да ги допусне. Ще се промъкне през мрежата им.

— Подценяваш ги.

— Те подценяват Хойт. Нямат представа с какво си имат работа — заяви тя.

Но аз имам. И то много добра представа.

Навън паркингът беше нажежен до бяло от безмилостното слънце, а духащият откъм улицата вятър беше тежък и душен. Когато влезе в колата си, ризата й беше вече мокра от пот. „На Хойт тази горещина щеше да му допадне“, помисли си тя. Той се чувстваше най-добре в горещо време, така както гущерът се чувства най-добре на напечения като от пещ пясък в пустинята. И като всяко влечуго знаеше как пъргаво да се изплъзне от опасността.

Няма да го намерят.

Докато караше към Фичбърг, Ризоли мислеше за Хирургът, изгубен отново в света. Представяше си го как ходи из градските улици, като хищник, озовал се отново сред плячката. Не беше сигурна дали ще има силата да се изправи пак срещу него. Дали, след като го беше победила веднъж, не беше използвала отпуснатата й за целия й живот квота от храброст. Не се смяташе за страхливка; никога не беше бягала от предизвикателствата и винаги се беше втурвала с главата напред във всяка свада. Но се разтреперваше само при мисълта, че може да се наложи да се изправи отново срещу Уорън Хойт.