Читать «Чиракът» онлайн - страница 58

— Казахте, че този извършител може би се връща в гората, за да посещава харема си.

— Да — отговори Цукер. — Поради това наблюдението на „Стоуни брук“ би трябвало да продължи неограничено време.

— И какво ще стане, като открие, че харемът му е изчезнал?

Психологът направи пауза.

— Няма да го приеме добре.

При тези думи по гръбнака на Джейн преминаха ледени тръпки. Те са негови любовници. Как би реагирал един мъж, като му откраднат любовницата?

— Ще обезумее — продължи Цукер. — Ще се вбеси, че някой е взел негова собственост. И ще побърза да замести онова, което е изгубил. А то ще го накара да излезе отново на лов. — Погледна към Ризоли. — Трябва да запазите това скрито от медиите, колкото може по-дълго. Наблюдението е може би най-добрата ви възможност да го хванете. Защото той ще се върне в онази гора, но само ако мисли, че е в безопасност. Само ако вярва, че харемът е още там, че го чака.

Вратата на конферентната зала се отвори.

Всички се обърнаха и видяха как лейтенант Маркет надникна в стаята.

— Детектив Ризоли? — каза той. — Трябва да говоря с вас.

— Веднага ли?

— Ако нямате нищо против. Нека отидем в моя кабинет.

Съдейки по израженията на присъстващите, на всички им беше минала една и съща мисъл: викаха я да й трият сол на главата. И Джейн нямаше представа защо. Изчерви се, стана от мястото си и излезе от стаята.

Маркет мълчеше, докато вървяха към отдел „Убийства“. Влязоха в кабинета му и той затвори вратата след себе си. През стъклената стена виждаше детективите, които я наблюдаваха от бюрата си. Маркет се приближи до прозореца и пусна щорите.

— Защо не седнеш, Ризоли?

— Добре съм така. Искам само да разбера какво става.

— Моля. — Гласът му прозвуча по-тихо, дори нежно. — Седни.

Почувства се неловко, защото за него не беше привично да бъде толкова внимателен. Двамата с Маркет така и не успяха да си допаднат. Отдел „Убийства“ все още беше мъжки клуб и Джейн знаеше, че донякъде той я възприема като нежелана нашественица. Отпусна се на един стол, усещайки как сърцето й започва да блъска като чук в гърдите.

Лейтенантът помълча, сякаш опитвайки се да намери подходящите думи.

— Исках да ти го кажа, преди да са чули другите. Защото мисля, че ти ще го приемеш най-тежко. Сигурен съм, че това е временна ситуация и ще бъде разрешена след дни, ако не и часове.

— Каква ситуация?

— Тази сутрин, към пет часа, Уорън Хойт е избягал от затвора.

Сега си обясни настояването му да седне; беше очаквал, че тази новина ще я накара да грохне.

Но не беше познал. Тя стоеше абсолютно неподвижно, с дълбоко потиснати емоции, всеки нерв бе станал безчувствен. Когато заговори, гласът й прозвуча толкова тайнствено спокоен, че тя самата едва го разпозна.

— Как е станало? — попита Джейн.

— При преместване поради здравословни причини. Снощи е бил приет в болницата във Фичбърг за спешна апендектомия. Не знаем как точно е станало. Но в операционната зала… — Маркет направи пауза. — Не са останали живи свидетели.

— Колко са мъртвите? — попита тя.