Читать «Чиракът» онлайн - страница 53

Антекубиталната ми вена изпъква и сестрата изсумтява доволно. Отваря напоен със спирт тампон и го прокарва по кожата ми. Прави го немарливо, без капчица загриженост, нещо съвсем различно от това, което човек очаква от един професионалист в областта на здравето — жест, изпълнен с рутина и с нищо повече.

— Ще усетиш боцване — съобщава тя.

Не трепвам, докато иглата пробожда вената ми. Сестрата намери вената безпогрешно и кръвта потича в епруветката. Работил съм с кръвта на безброй хора, но никога — със собствената си кръв, затова впервам в нея заинтригувания си поглед; прави ми впечатление, че е богата и тъмна, с цвят на черни череши.

Епруветката е почти пълна. Тя я отделя от иглата и прикрепва към нея втора епруветка. Тази е с тъмновиолетов връх, за пълно диференциално броене. Когато и тя се напълва, сестрата измъква иглата от вената ми, развързва турникета и притиска памучен тампон върху дупчицата в кожата ми.

— Дръж го — заповядва тя.

Безпомощно издрънчавам с белезниците на лявата си китка, хваната за рамката на клиничното легло.

— Не мога — отговарям кротко аз.

— О, Боже, помогни ми — въздъхва тя.

Никаква симпатия, само раздразнение. Някои презират слабите и тя е една от тях. Ако й бъде дадена абсолютна власт и уязвимо същество, тя лесно би могла да се превърне в същия тип чудовище като онези, които мъчели евреи в концентрационните лагери. Жестокостта е под самата повърхност, дегизирана под бялата униформа и баджа с инициали „Р. Н.“.

Тя поглежда към надзирателя.

— Дръж го — казва тя.

Той се поколебава, после притиска пръстите си около памучето, така че да го натисне към кожата ми. Неохотата, с която ме докосва, не се дължи на страх от насилие от моя страна; винаги съм се държал добре и учтиво, затворник-образец; затова никой от надзирателите не се страхува от мен. Не, кръвта ми го прави нервен. Той гледа почервеняващия памук и си представя как към пръстите му полазват всевъзможни микробни ужасии. Обзема го видимо облекчение, когато сестрата разкъсва една превръзка и закрепва с нея памучето до раничката. Надзирателят се приближава веднага до мивката, за да си измие ръцете със сапун и вода. Едва се сдържам да не се изсмея на ужаса му от нещо толкова същностно като кръвта. Продължавам да лежа неподвижно върху леглото, сгънал краката в коленете, със затворени очи, като от време на време изскимтявам жално.

Сестрата излиза от стаята с епруветките с моята кръв, а надзирателят, с грижливо измити ръце, сяда на един стол, за да чака.

И да чака.

Струва ми се, че прекарвам часове в това студено и стерилно помещение. От сестрата няма ни вест, ни кост; тя като че ли ни е изоставила, забравила е за нас. Надзирателят се раздвижва на стола си, чудейки се какво може да я е задържало толкова дълго.