Читать «Чиракът» онлайн - страница 52

Нютън беше скъпо място за живеене, предградие за елита. Резерватът „Стоуни брук“ се намираше на три мили югоизточно, в предградие, което съвсем не беше толкова луксозно като Нютън. Дали извършителят беше обитател на един от тези квартали и преследваше плячката, която се изпречваше на пътя му от дома до работата? Трябваше да е на мястото си там, да не буди подозрения като аутсайдер. Ако живееше в Нютън, трябва да бе „бяла якичка“. И жертвите му бяха „бели якички“. Мрежата от бостънски улици се размаза пред уморените й очи, но тя не се предаде и не отиде да си легне; седеше с полузамъглено съзнание, в състояние отвъд изтощението, докато в главата й плуваха хиляди подробности. Мислеше си за прясната сперма в разлагащия се труп. Мислеше за безименните останки, от които бе останал само скелетът. За морскосините влакна от килимче за автомобил. За убиеца, който ръсеше след себе си косми от косите на предишните си жертви. За парализиращия с ток пистолет, ловджийския нож и сгънатите нощници.

И за Гейбриъл Дийн. Каква беше ролята на ФБР във всичко това?

Джейн отпусна глава в дланите си с чувството, че ще експлодира от цялата тази информация. Беше пожелала да бъде водещ детектив, дори го беше изискала, но сега тежестта на това разследване я смазваше. Беше прекалено уморена, за да мисли, и прекалено напрегната, за да спи. Запита се дали така изглежда психическото сгромолясване, но веднага потисна безжалостно тази мисъл. Джейн Ризоли никога нямаше да си позволи да се превърне в дотолкова безгръбначно същество, че да получи нервно разстройство. През своята кариера бе преследвала извършител по покривите на къщите, бе разбивала врати с ритник, беше се изправила пред собствената си смърт в една тъмна изба.

Беше убила човек.

Но никога досега не се беше чувствала толкова близко до пълното сгромолясване.

Затворническата сестра не е мила, когато завързва с резки движения турникета около дясната ми ръка. Той ми прищипва кожата и скубе косъмчетата, но това не я интересува; аз съм просто поредният симулант, който я е вдигнал от леглото и е нарушил обикновено безпроблемно преминаващата й смяна в затворническата клиника. Тя е на средна възраст или поне така изглежда, с подпухнали очи и прекалено старателно оскубани вежди, дъхът й мирише на сън и цигари. Но е жена и аз се взирам във врата й с отпусната и увиснала кожа, когато се надвесва над ръката ми, търсейки подходяща вена. Мисля за това, което се намира под брашнено бялата й кожа. Сънната артерия, в която пулсира яркочервена кръв, и зад нея — югуларната вена, подута от по-тъмната река от венозна кръв. Интимно съм запознат с анатомията на женската шия и сега изучавам нейната шия, колкото и непривлекателна да е.