Читать «Чиракът» онлайн - страница 55

7

— Некрофилията — каза д-р Лорън Цукер, — или „любовта към мъртвите“, винаги е била една от тъмните тайни на човешкия род. Думата има гръцки произход, но доказателства за практикуването й могат да се намерят от времето на фараоните. По онова време, когато умирала красива или високопоставена жена, винаги я държали поне три дни, преди да я предадат в ръцете на онези, които ще я балсамират. Целта е била тялото й да бъде предпазено от сексуално малтретиране от мъжете, натоварени със задачата да я подготвят за погребението. Доказателства за сексуално малтретиране на мъртви съществуват от началото на човешката история. Казват, че цар Ирод правил секс със съпругата си в продължение на седем години след нейната смърт.

Ризоли огледа конферентната зала и остана поразена от това колко позната й се стори сцената: уморени детективи и пръснати по масата папки и снимки от местопрестъплението. Тихият глас на психолога Лорън Цукер ги примамваше да надникнат в кошмарното съзнание на един хищник. А студът… помнеше най-вече студа на това помещение, как бе проникнал до костите и вкочанил дланите й. Много от лицата бяха същите: детективите Джери Слийпър и Дарън Кроу, и партньорът й Бари Фрост. Ченгетата, с които бе работила по разследването на Хирургът преди една година.

Друго лято, друго чудовище.

Но този път от екипа липсваше едно лице. Детектив Томас Мур не беше сред тях и тя усещаше липсата му, усещаше липсата на спокойната му увереност, на хладнокръвието и здравия му разум. Макар да бяха развалили отношенията си по време на разследването на Хирургът, впоследствие бяха възстановили приятелството си и сега отсъствието му беше като зееща дупка в екипа им.

На мястото на Мур, седнал на същия стол, който обикновено заемаше Томас, сега седеше човек, на когото нямаше доверие: Гейбриъл Дийн. Всеки, който влезеше в тази стая, щеше да забележи веднага, че Дийн е аутсайдерът сред събраните ченгета. Като се започне с добре скроения костюм и се свърши с военната му стойка, всичко го отличаваше от останалите и всички си даваха сметка за онова, което ги разделяше. Никой не говореше с Дийн; той беше мълчаливият наблюдател, човекът от Бюрото, чиято роля оставаше мистерия за всички.

Д-р Цукер продължаваше:

— Сексът с труп е нещо, за което на повечето от нас дори не им се мисли. Но той се споменава многократно в литературата, в историята и в някои от криминалните случаи. Девет процента от жертвите на серийни убийци биват насилвани сексуално след смъртта. И Джефри Дамър, и Хенри Ли Лукас, и Тед Бънди, всички са признали, че са правили подобно нещо. — Погледът му падна върху снимката на Гейл Йегър от аутопсията. — Така че наличието на живи сперматозоиди в тази жертва съвсем не е толкова изненадващо.

Дарън Кроу се намеси:

— А казваха, че това го правят само лудите. Така ми обясни веднъж специалистът по изготвяне на профили на ФБР. Че тези хора са побъркани и си говорят сами.

— Да, някога се смяташе, че това е признак за сериозно психически увреден убиец — отвърна Цукер. — Някой, който се мъкне в полусвяст. И наистина една част от тези извършители са психичноболни, попадащи в категорията на дезорганизираните убийци — нито нормални, нито разумни. Те контролират толкова слабо своите импулси, че оставят всевъзможни доказателства след себе си. Косми, сперма, отпечатъци от пръсти. Лесни са за хващане, защото не знаят за инструментариума и лабораториите по криминология или не им пука за тях.