Читать «Чиракът» онлайн - страница 51

Джейн захвърли пощата върху масата и измърмори:

— Да, Франки. Както ми плати за последния подарък.

Така или иначе сега беше прекалено късно. Подаръкът вече беше доставен — кутия с хавлии за баня в прасковен цвят, избродирани с инициалите на Анджела. Тази година цялата заслуга се отдава на Джейни. Да видим какво ще промени това. Франки беше от хората, които винаги и за всичко имат извинения, но до едно с цената на златото, поне що се отнасяше до майка им. Той беше сержант и работеше с новобранци в Камп Пендълтън и Анджела се притесняваше за него, вманиачена по темата за безопасността му, сякаш всеки ден се оказваше под вражески огън. Дори на глас бе изричала тревогата си, че може би няма достатъчно за ядене. „Да бе, мамо, разбира се, умира от глад човекът. Американският военноморски корпус ще остави стокилограмовото ти момче да умре от глад.“ Всъщност Джейн не беше яла нищо от обяд. А смущаващото връщане на храната в мивката на залата за аутопсии бе изпразнило стомаха й и от малкото, което бе останало в него, и сега тя чувстваше вълчи глад.

Нападна кухненския шкаф и намери в него съкровището на мързеливата жена: риба-тон, която изяде направо от консервената кутия, заедно с шепа солени крекери. Все още гладна, извади консерва с нарязани праскови и омете и тях, като облиза гладно сиропа от вилицата си, загледана в картата на Бостън на отсрещната стена.

Резерватът „Стоуни брук“ представляваше голямо зелено петно, оградено от предградия — Западен Роксбъри и Кларъндън Хилс на север, Дедъм и Ридвил на юг. През летните дни резерватът привличаше голям брой семейства и любители на джогинга и пикниците. Кой щеше да обърне внимание на самотния мъж, движещ се с колата си по „Енекинг паркуей“? Кой щеше да си направи труда да го наблюдава, докато спира на едно от местата за паркиране на служебни автомобили и се взира към гората? Паркът в предградията е неустоимо изкушение за уморените от асфалта и бетона, от клаксоните и навалицата. Сред хората, търсещи прохладата на дърветата и тревата, се бе промъкнал човек, дошъл със съвсем друга цел. Хищник, търсещ къде да изхвърли плячката си. Ризоли виждаше гъстите дървета, килима от паднали листа през неговите очи. Това бе свят, където насекомите и горските животни щяха да му съдействат в акта на отърваване от останките на жертвите.

Джейн остави вилицата си и тя издрънча стряскащо силно в масата.

Взе пакетчето с цветните кабарчета от полицата с книги. Забоде червено кабарче на улицата в Нютън, където бе живяла Гейл Йегър, а второто червено кабарче постави в резервата „Стоуни брук“, където бе открито тялото й. Добави второ кабарче в „Стоуни брук“, този път — синьо, като символ на останките на неизвестната жена. После седна и се взря в географията на света на извършителя.

По време на убийствата на Хирургът се беше научила да изучава картата на града така, както един хищник изучава ловния си участък. В крайна сметка тя също беше ловец и за да хване плячката си, трябваше да разбере вселената, която обитаваше, улиците, по които ходеше, кварталите, които посещаваше. Знаеше, че хората хищници ловуват най-често в познати за тях райони. И те като всички останали имаха зони на комфорт, привични за всекидневието дейности. Затова, докато се взираше в кабарчетата по картата, Ризоли си даваше много добре сметка, че вижда нещо повече от разположението на сцените на престъпление и местата на изхвърляне на телата; тя виждаше в действителност неговата сфера на активност.